Българката бърза за работа, циганката - за санаториума
Вчера срещам една стара дружка. Била в болница, та затова се загубила от полезрението ми. Не, няма да стане дума за докторска немара, напротив – всичко минало добре и лекарите били грижовни и съвестни, като в това включваме и лечение без „джобни пари” за лекуващите. Дружката ми беше възмутена от друго.
- Лежа си аз – разказва тя, а в стаята ми настаниха една циганка. Чистичка, дебеличка и отрупана със злато. От богатите ще да е, помислих си и завързахме разговор. Не, не работела, помощи получавали! Дойде време за обяд. Аз не искам да притеснявам близките си да ми носят домашна храна, пък и всички са на работа, поминавах на болнична храна, която не е толкова лоша, колкото се говори или пък не съм толкова претенциозна. „Ама как можеш да ядеш тоя буламач?” - пита ме циганката, без да е докоснала нищо. След малко в стаята се изсипа родата – кутии храна – кебапчета, кюфтета, салати… Как не си бяха донесли и ракията, не знам. Аз сърбам супата, те настояват на болната да яде, сила да има. „На тебе що не ти носят?” - питат ме компанията. „Ами на работа са…” - мънкам аз.
Когато си отидоха, болната циганка ми каза, че след това ще отиде в санаториум. Имало някаква възможност. Накипя ми – аз бързам да излизам, за да отида на работа, а тя от болницата - на санаториум – отново на някаква издръжка.
Усетила, че нещо ми е криво, циганката ми обясни ситуацията така: „Ние използваме и най-малката възможност да лежим из болници и санаториуми, да получаваме помощи. А вие, българите, като сте будали, бързайте за работа. Нали някой трябва да изкара пари и за нас.”
Какво да кажа, като жената беше права… Ние се притесняваме да не ни изостане работата, бързаме да се върнем на работното място, а те са толкова навътре в нещата с ползването на най-малката пролука за получаване на всякакви облаги, че в много случаи си осигуряват сносен живот и без работа. Затова аз поминах на болнична храна, а циганката се потеше над кебапчетата с мисълта за това как ще си прекара в санаториума.”
Това ми разказа приятелката ми. И както се казва – без коментар… Което не изключва проблема с онези цигани, които наистина живеят мизерно. Вероятно не са чак толкова отракани, иначе… тежко ни! Че тръгнат ли и те да обикалят санаториуми!!!
Латинка Минкова
© Латинка Минкова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Тцъ...тцъ...а аз не мога да ида на един контролен преглед, защото нямам здравни осигуровки от началото на годината, а трябва, и ще ида, но ще си платя, като частен пациент.
-
Това е положението! Мрънкаме, но никаква полза, нали?
Не е виновен който яде зелника, а който му го дава! -
Няма обида за ромите, а за хората, които успешно паразитират на наш гръб. Защото има и роми, които работят, но са капка в морето. А че рибата е засмърдяла от глава, спор няма.Тя, главата, е забравила и нехае, че хората са във финансова криза.Ще подменят коли, килими...
-
Не обиждайте ромите.
-
хубав текст!
-
Такива са! Знаят да си кътат душиците.
-
Споделям! Много си ценят труда, не се хвърлят като нас през глава да работят, а когато кажат, че са "безработни", имат предвид, че не са на държавна работа..., частното го нямат за работа.
-
Е, това е!
Ама като сме балами да работим и за тях, така ще е! Само, че има друг по-виновен от циганката и това е Държавата ни и цялата ни управа.... Както са казали хората: Рибата са вмирисва откъм главата. Е, здраве да е!
Поздрав за това! -
Не е луд онзи, който яде зелника,а този ,който раздава зелниците
-
Как да стане тази дециганизация, като българките раждат по 1-2 деца? То и няма как повече, защото на толкова могат да осигурят що годе нормални условия за живот и образование.Но наистина вече ни писна да издържаме циганите като безценен национален капитал!
-
Вместо евроинтеграция на ромите, трябва да се премине към дециганизация на България!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
