Българката бърза за работа, циганката - за санаториума
Вчера срещам една стара дружка. Била в болница, та затова се загубила от полезрението ми. Не, няма да стане дума за докторска немара, напротив – всичко минало добре и лекарите били грижовни и съвестни, като в това включваме и лечение без „джобни пари” за лекуващите. Дружката ми беше възмутена от друго.
- Лежа си аз – разказва тя, а в стаята ми настаниха една циганка. Чистичка, дебеличка и отрупана със злато. От богатите ще да е, помислих си и завързахме разговор. Не, не работела, помощи получавали! Дойде време за обяд. Аз не искам да притеснявам близките си да ми носят домашна храна, пък и всички са на работа, поминавах на болнична храна, която не е толкова лоша, колкото се говори или пък не съм толкова претенциозна. „Ама как можеш да ядеш тоя буламач?” - пита ме циганката, без да е докоснала нищо. След малко в стаята се изсипа родата – кутии храна – кебапчета, кюфтета, салати… Как не си бяха донесли и ракията, не знам. Аз сърбам супата, те настояват на болната да яде, сила да има. „На тебе що не ти носят?” - питат ме компанията. „Ами на работа са…” - мънкам аз.
Когато си отидоха, болната циганка ми каза, че след това ще отиде в санаториум. Имало някаква възможност. Накипя ми – аз бързам да излизам, за да отида на работа, а тя от болницата - на санаториум – отново на някаква издръжка.
Усетила, че нещо ми е криво, циганката ми обясни ситуацията така: „Ние използваме и най-малката възможност да лежим из болници и санаториуми, да получаваме помощи. А вие, българите, като сте будали, бързайте за работа. Нали някой трябва да изкара пари и за нас.”
Какво да кажа, като жената беше права… Ние се притесняваме да не ни изостане работата, бързаме да се върнем на работното място, а те са толкова навътре в нещата с ползването на най-малката пролука за получаване на всякакви облаги, че в много случаи си осигуряват сносен живот и без работа. Затова аз поминах на болнична храна, а циганката се потеше над кебапчетата с мисълта за това как ще си прекара в санаториума.”
Това ми разказа приятелката ми. И както се казва – без коментар… Което не изключва проблема с онези цигани, които наистина живеят мизерно. Вероятно не са чак толкова отракани, иначе… тежко ни! Че тръгнат ли и те да обикалят санаториуми!!!
Латинка Минкова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка Минкова Всички права запазени
