30 jul 2007, 23:34

...

  Prosa
1.2K 0 1
  Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
  Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима.  Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
  Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми падение. Би се докрай срещу мечтите ми и ги срина. После каза, че ме искаш отново. Уморих се.
  И ти позволих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успяла си да вкараш в такова малко пространство, толкова болка, песимизъм и разочарование (и доза сърказъм... То тия работи с льобУФта са сложни гадни и объркани. Нормално.

    Харесва ми, поздрави!

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...