30 jul 2007, 23:34

...

  Prosa
1.2K 0 1
  Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
  Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима.  Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
  Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми падение. Би се докрай срещу мечтите ми и ги срина. После каза, че ме искаш отново. Уморих се.
  И ти позволих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели В Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Успяла си да вкараш в такова малко пространство, толкова болка, песимизъм и разочарование (и доза сърказъм... То тия работи с льобУФта са сложни гадни и объркани. Нормално.

    Харесва ми, поздрави!

Selección del editor

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...