Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима. Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми падение. Би се докрай срещу мечтите ми и ги срина. После каза, че ме искаш отново. Уморих се.
И ти позволих.