Jul 30, 2007, 11:34 PM

...

  Prose
1.2K 0 1
  Бях заключена в света ти и успя да изсмучеш всяка капка от мен.
  Когато се изскубнах от скованата ти прегръдка, осъзнах, че дори болката от самотата е поносима.  Сравнена с времето, в което ти беше близо до мен.
  Гордея се с теб. Успя да бъдеш егоистичен дори в самосъжалението си, дори в собственото ми падение. Би се докрай срещу мечтите ми и ги срина. После каза, че ме искаш отново. Уморих се.
  И ти позволих.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели В All rights reserved.

Comments

Comments

  • Успяла си да вкараш в такова малко пространство, толкова болка, песимизъм и разочарование (и доза сърказъм... То тия работи с льобУФта са сложни гадни и объркани. Нормално.

    Харесва ми, поздрави!

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...