C2H5OH

Усетих миризмата още докато се редях на опашката в магазина. Нали знаете, онези моменти, миризми, места, които отключват дълбоко заключените ви детски спомени. В този момент затваряте очи несъзнателно, времето се прегъва на две като ненужен флаер и вие се озовавате пак там... в детството си.

Да си дете на алкохолик не е лесно. Нито приятно. Да си дете на алкохолик е даденост. Не го избираш ти – просто се раждаш в семейство, в което единия, а понякога и двамата ти родители пият и ти го приемаш за нещо нормално. Нормално е да ходиш до караванката за цигари Трезор и водка Селект -  малка. Малката разфасовка водка е създадена от производителите на алкохол специално за една определена група потребители – алкохолиците и тийновете. Едните я пият заблуждавайки се, че не правят нещо лошо, другите я пият в храстите пред  детската дискотека, мислейки си колко са лоши. И двата типа потребители я купуват,  защото е евтина и долнокачествена. Водката се изпива. Идва ред на бирата. Ако си дете на алкохолици със сигурност си приемал за нормално да търчиш с 5 празни бутилки бира до магазина. В 10 часа вечерта. Ако си дете на алкохолици знаеш, че бутилките от бира не се изхвърлят. Също така и от ром, водка и ракия. Те се пазят като един своеобразен паметник на безгрижността и веселието.  Също знаеш къде  да ги  държиш, в стенния гардероб, при другите бутилки. 

Когато си дете на алкохолици си личи. Ходиш винаги по-мръсен от другите, по-наперен от тях, по-готов за живота от всеки твои връстник. А, връстниците ти те харесват – ти си по-отворен, имаш поведение на възрастен, защитаваш се сам себе си и никога не викаш майка си, когато си ожулиш коленете. От друга страна,  родителите на връстниците ти се делят на две категории – такива, които не те харесват, които забраняват на дете си да играе с теб, да те кани на гости, да ти идва на гости и такива, които те съжаляват, канят те постоянно у дома, всеки път питат как са родителите ти с писклив глас, дават ти храна и дрехи, но не дават на дете им да ходи с теб към училище. Чуваш ги: „Да не си кажат нещо хората, маме“. 

Когато си дете на алкохолици ти си това, което си. По-мръсен си от другите, защото майка ти е припаднала пред пералнята и така вече трети ден, по наперен си, защото вчера успя да скатаеш от вашите рестото от бирата и вече имаш спестени 5лв., за да заминеш надалеч, по-отворен си, защото ако не си няма да успееш да се защитиш, никога не викаш майка си, когато паднеш, защото знаеш, че тя няма да дойде, пък и да дойде ще те изложи. Това си ти и когато си дете не си задаваш въпроса защо. Въпросите идват, когато пораснеш.

Когато си дете на алкохолик ти имаш два пътя пред теб. Да станеш като родители си, или да не станеш. Да правиш компания на родителското тяло в кварталната кръчма, да се запишеш на борсата, да се ожениш, да имаш деца, които да пращаш за бира под съпровода на звук от празни бирени бутилки.  Или да проумееш, че има и друг път. Има университети и за теб, че 5лв. които си събрал са крайно недостатъчни, за да избягаш, но ти можеш да тичаш и без пари. Да проумееш, че родителите ти не винаги са пили, че те са имали минало, цветно и чисто. И ти ще имаш такова, само трябва да си го извоюваш. В този момент никой не може да те спре. Децата на алкохолици стават писатели, музиканти, художници, те творят, защото само чрез изкуството успяват да натъпкат детските си спомени так където им е мястото – в миналото.

Опашката се движеше бавно напред. Миризмата идваше от нея. Жена с платинено руса изгоряла коса и невзрачни домашни дрехи. Дъщеричката ѝ правеше пируети до мен и се смееше. Адски комуникативно дете, което говореше на една девойка до мен. Жената  държеше сок от ябълка в ръцете си. От тези най-евтините. За детето сигурно.

Касиерката:

     -  Това ли е всичко?

Русата жена:

     -  И една малка водка Докторс.

Миналото ми се озъби насреща.