Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния двор. В полога, сред белите яйчица, лежало бледо-зеленикаво яйце. Зачудила се жената, но ù се сторило като поличба за празника и го прибрала в престилката си. Поставила го на прозорчето, докато замесвала другите съставки. Съпругът ù се върнал. Прегърнал я през кръста. Поздравил я с целувка и седнал до прозореца.
- Подай ми яйцето от там. – помолила се жената. - За питката...
Мъжът се поогледал. От пропуканата черупка надничали жълто-кафеникави очи. Яйцето се замърдало.
- Що е туй? Живо яйце си донесла, жено!
- Как живо? - плеснала с ръце жената и се дръпнала назад, когато видяла от черупката да излиза малка бяла сова.
- Откъде дойде това пиле? - попитал сиромахът и объркано наблюдавал как со ...