Царят, сиромахът и бялата сова - I
Живели някога мъж и жена – сиромаси в планинско село, собственост на могъщ цар. Деца си нямали, но безквасния хляб си споделяли. Дошъл именният ден на мъжа, а жената решила да омеси питка с яйчице и брашно. Да им е по-сладка горчивината на бездетството...
Разпалила огнището и се запътила към задния двор. В полога, сред белите яйчица, лежало бледо-зеленикаво яйце. Зачудила се жената, но ù се сторило като поличба за празника и го прибрала в престилката си. Поставила го на прозорчето, докато замесвала другите съставки. Съпругът ù се върнал. Прегърнал я през кръста. Поздравил я с целувка и седнал до прозореца.
- Подай ми яйцето от там. – помолила се жената. - За питката...
Мъжът се поогледал. От пропуканата черупка надничали жълто-кафеникави очи. Яйцето се замърдало.
- Що е туй? Живо яйце си донесла, жено!
- Как живо? - плеснала с ръце жената и се дръпнала назад, когато видяла от черупката да излиза малка бяла сова.
- Откъде дойде това пиле? - попитал сиромахът и объркано наблюдавал как совата расте с всяка изминала минута.
Птицата стигнала ръста на едногодишно детенце. Завъртяла глава като часовник, отброяващ минутите, преобразила се на момиченце, с руси коси и жълто-кафеникафи очи.
- Бедни хора, - обърнало се то към сиромасите - дайте ми от вашата питка и ще ви бъда детенце. Ушийте ми бяла рокличка и ще ви гледам като остареете.
Зарадвали се мъжът и жената. Нахранили момиченцето с половината от тяхната питка. Ушили му дрешка. Заживели тримата. Детето пораснало, станала девойка. По хубост и мъдрост нямала равна. Из селото се разнесла вестта, че царят ще даде сина си на този, който изпълни две желания и даде отговор на царските въпроси.
Девойката-сова извикала баща си и му казала:
- Татко, върви искай царския син за мен!
- Как така, дъще? Бедните до портата на царя рядко ходят...
- Върви, татко! И бедните глави носят на раменете си... - казала девойката и изпратила баща си.
Сиромахът разбрал, че няма да пребори упоритостта на девойката-сова и отишъл в двореца. Похлопал на царската порта, но стражите не го пуснали да влезе. На царя казали, че един бедняк, без корени, без имот, се е явил да проси нещо от него.
- Какво иска голтакът? Какво му е нужно? Дайте му хляб и го отпратете.
Стражите занесли хляб на мъжа и се опитали да го прогонят.
- Дошъл съм да видя царя, да изпълня желанията му, за да оженя дъщеря си за принца.
Стражите съобщили на царя исканията на бедняка.
- Доведете го! - казал разгневен царят - Да видя сватът що иска?
Явил се беднякът при царя, поклонил се и заговорил...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Стефанова Всички права запазени
