4 мин за четене
„ Аз те обичам не заради това, което си ти
а заради това, което съм аз, когато съм с теб“
Габриел Гарсия Маркес
Педро отвори очи и се огледа. Лусия я нямаше. Сигурно беше излязла вън. Стана бавно, облече бялата риза подарък от нея. Широка, памучна, с бродерии от страни. С малки кокалени копчета и шити илици. Подари му я на сватбата – миналата седмица. Тогава той се чувстваше най-щастливия човек в цяло Ел Бухео. На края на сватбения танц тя прошепна в ухото му: „Целуни ме дълго, искам всички да видят“. Никога нямаше да забрави този първи танц. Никога нямаше да забрави усмивката ѝ, бялото цвете в черните ѝ коси, грижливо сресани и стелещи се по заоблените ѝ рамене. Черните ѝ блестящи от щастие очи. Прекрасните устни, които казаха заветното „да“, обвързващо ги за цял живот. Сърцето ѝ преливащо от любов. Всичко сякаш беше вчера.
Облече се в черни панталони, запаса червения си пояс, бавно нахлузи сандалите и спокойно излезе навън. Беше ранна утрин. Лекия вятър идващ от Гибралтар носеше соле ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse