Дихание
Сред тъмната нощ в Андалусия,
горещо целувани устни,
и тези притворени, мили очи.
Сред морските плажове пусти.
Сред тихия шепот на вятъра
докоснал разбити мечти,
притиснати длани, преплетени пръсти,
копринено черни коси.
Луната ревниво погледна го.
И златния сърп заблестя.
В очите му втурна се.
Сънят му прогони.
Прекрасният сън отлетя.
Това не бе сън,
бе само краткото нейно дихание.
Застинало тихо по бледите устни,
изгаряща мъка, горещо терзание,
мечтите откраднато пусти.
О, Боже, върни ми я!
Върни ми я, моля те!
Върни ми я само за миг.
За миг да погледна в очите ѝ,
да видя лицето, да чуя гласът ѝ,
и нейния радостен вик.
Възкреси я за тях, за децата ни.
За ръка поведи я надолу,
по звездния път - небосвод,
в замяна ти давам душата си.
Върни ми Лусия!
Аз с радост дарявам ти своя живот.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Марко Todos los derechos reservados
