Целувката на смъртта

Бавно навлизам в тунела. Сега ми се струва някак безкраен. Страхувам се. Ето, че в момента на отчаяние вече забелязвам искрицата надежда, вече се вижда бялата светлина. Наближавам я. Сигурно е хубаво отвъд нея. Дано е хубаво.

Господи, тази светлина ме пронизва! Крещя от болка, но без глас. Разкъсва ме без капка жал за крехкото ми тяло. И изведнъж... всичко спира. Дори дишането ми, дори времето. Всичко.

  Ето те и теб, любима моя. Колко време те чаках търпеливо.

Нима е истина? Това неговият глас ли е, или просто плод на въображението ми? Не виждам никой около себе си. Сама съм.

  Не, мила моя. Аз съм тук с теб.

  Кой си? Защо не мога да те видя?

  Има време, ще ме видиш.

  Боли ме!

И гласът умира, но не и страданията ми. Тази светлина отново ме поглъща. Сякаш вече ме няма, умирам и всичко свършва. Още малко потърпи, още малко. Скоро болката ще спре. Изнемощяла от борбата, се примирявам и бавно затварям очи. Горчивият край наближава. Скоро... скоро... Мъките постепенно затихват. Не смея да повдигна клепачи, боя се от гледката, която ще се разкрие пред мен.

Няма аромат, нито студ или горещина. Няма дори лек полъх.

  Любов моя, отвори очи! Аз съм тук, до теб съм и повече никога няма да те напусна!

Страхът от неизвестното се засилва с думите, които чувам. 

  Това е само илюзия! Теб те няма, отдавна те няма!

Но чувствам с всяка част от мен онази добре позната прегръдка – силна и нежна. Лицето ми вече е набраздено от сълзите, които се опитвах да сподавя. Сега те извират и не съм способна да ги възпра. „Това е той!” – крещи сърцето ми, но разумът ми се противи. Невъзможно е!

  Аз съм, миличка, наистина съм аз. Отвори очи и се убеди сама.

  Не! Няма да ги отворя, защото това е гнусна, гадна шега!

Но чувството... Сякаш се връщам две години назад и съм сгушена в моя любим. И все пак е невъзможно да е той! Всичко това противоречи на реалността.

  Но това не е реалността. – шепти ми той.

Престрашавам се да открехна лекичко очите си.

  Не може да бъде! Това не си ти! Измама е!

Виждам онази сладка, мила усмивка. Виждам онзи топъл, изпълнен с любов поглед.

  Обичам те! Обичам те! Отвъд времето, отвъд живота и отвъд смъртта, винаги ще те обичам!

Притискам се силно в него. Не смея да се откъсна от любовта. Бавно сливаме устните си в една последна целувка. Целувката на смъртта...