30 ago 2019, 22:15

Чакам те

  Prosa » Cartas
820 2 5
2 мин за четене

Здравей, моя любов!

Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. Странното е, че през цялото си пътешествие усещах твоето присъствие покрай мен. Може би си внушавах, може би исках да е така, но погледът ми те търсеше постоянно в лицата на хората. Очаквах да се появиш, да ме хванеш за ръка и да не се разделим никога повече. Не съм при теб на нашето море и това ме натъжава. Там се почувствах като у дома, това ти беше целта, нали? Постигна го, но ми липсваше най-важното, това, за което винаги съм мечтала – твоята силна мъжка прегръдка. Пишеше ми да бъда щастлива, но как бих могла като теб те нямаше до мен. Искам да ти пиша и да ти кажа толкова много. Искам да ти кажа, че изгарям от любов по теб. Искам да те помоля да престанеш да ме проверяваш и да се съмняваш в моята вярност. Нима си мислиш, че очите ми могат да видят някой друг, освен теб? Знаеш за страстта ми към криминалистиката и аз като теб, е, може би не толкова добре, мога да преценявам обстановката и заобикалящата ме среда, но за това ще ти разкажа като се видим. Аз знам, че ще се видим, нали? И още нещо – казах на майка ми за нас, прие го доста спокойно. Трябва ли да описвам пейзажи и залеза, като теб те няма там, няма те до мен, а това, че те няма ми носи само тъга. Усмихвам се, разбира се, защото не искам да огорчавам хората около мен, които ме обичат, но ти ми липсваш толкова силно, че душата ми ридае в мен. 

Утре се връщам. Не знам ти къде си, но толкова много бих желала да се видим и да си поговорим за нас. Не мога да живея без теб – мисля, че го знаеш. Отдавна съм протегнала своята ръка към теб и те очаквам. Без теб умирам бавно, душата ми гори на клада. Без теб...

Обичам те с цялото си сърце и душа. Чакам те и винаги ще те чакам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...