Чакането
И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.
– Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?
– Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви
– Значи… от обич ме напускаш?
– Дааа, докато чакаш - златни мигове пропускаш.
– Да, но с теб ми беше някак търпеливо, а и никога не си било тъй избухливо.
Може ли сега, така да си отидеш - где ще идеш , кой ще заблуждаваш и на кого обещания ще даваш?
– Ще запиша курс за обучение във колектив – „Как чакането да превърна във мотив” Инак - ще съм най-обикновен жонгльор - заради мене никой си не дава зор.
– Ами, като тръгваш си сега – да те чакам ли кога изпадна във беда?
– Каак ще ме очакваш?! – вече няма със какво да чакаш, моля, престани да правиш драма – вече си голяма!
– Да ме нараниш, ти нямаш даже срама – я отивай си – дим и да те няма! ...