4 мая 2016 г., 20:12

Чакането 

  Проза » Другие
658 0 3
2 мин за четене

                                                  Чакането

 

       И то си отиде – моето “чакане” – каза ми сбогом.

          –  Къде отиваш, как така се сбогуваш, спри, какво хортуваш..?

          –  Напускам те – завинаги! Не се сърди - от мене ти се умори, виждам - чакането ти вреди и все не ти върви

         –  Значи… от обич ме напускаш?

         –  Дааа,  докато чакаш - златни мигове пропускаш.

   –  Да, но с теб ми беше някак търпеливо, а и никога не си било тъй избухливо.

Може ли сега, така да си отидеш - где ще идеш , кой ще заблуждаваш и на кого обещания ще даваш?

   – Ще запиша курс за обучение във колектив – „Как чакането да превърна във мотив”  Инак - ще съм най-обикновен жонгльор - заради мене никой си не дава зор.

  – Ами, като тръгваш си сега –  да те чакам ли кога изпадна във беда?

  – Каак ще ме очакваш?! – вече няма със какво да чакаш, моля, престани да правиш драма – вече си голяма!

  – Да ме нараниш, ти нямаш даже срама – я отивай си – дим и да те няма! 

Чакането ми, отдавна се изчака – просто да изхвърля те сама, не ме дочака.

    И тръшна Чакането за последен път вратата...Смигна си и рече ....

  – Боже, таз глупачка – пак е в крачка...какво без мен ще стори....що за глупости ми наговори..чакането и се изчакало – чакааай - нищичко не си видяла – та без мене, вече не си цяла – важна съм съставка в отчаяние, също толкоз и в мечтание...да не говорим кога животът те очука, и те хвърлят на боклука...и чакаш ти, поне клошар, да има слука - да те прибере, макар и непотребна....и да чакаш пак някому да се окажеш нещичко полезна.....Чакай - ще ме прибереш, ще поискаш да си цяла....ама ти прощавам – от чакане си оглупяла, и да спреш да чакаш – да не си посмяла!

 

ПърваНова

© Ренета Първанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обречени сме да си чакаме чакането! Поздрав, Рени! Особен чар има този текст и някак успокоява...
  • Имаше една такава песен "Да можеш да чакаш, да знаеш да чакаш...", но още по-добре е да дочакаш докато е време. Интересна трактовка - хареса ми Рени!
  • Лансираш много интересна идея, Рени! Аз я схванах в смисъл, че в живота ни и в психиката ни властват оператори, които можем да сравним с математическите оператори. В твоя конкретен текст се говори за нещо, което бих нарекъл - оператор на чакането /или на очакването/. Но имаме и други важни орератори, които манипулират нашето съзнание и чрез които биваме манипулирани. Например - операторът за истина, операторът за търпение и т.н. Чрез тях нещо властва над нас. Тежко и горко на онези, у които се увреди операторът за реалност. В по клиничните случаи те попадат в съответните заведения за въдворяване на психическо здраве. Винаги с творбите си ме караш да се замислям, над немаловажни въпроси. Благодаря ти за това!
Предложения
: ??:??