Чантата с мечтите
Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази красива уста е способна на грозотата. Дали ще мога да я целуна пак?
- Абе, я врЪви... (пииип... тук не се чете) - Каза Тя. О боже, грабнах си само най- необходимите неща, качих се в колата и запалих. Запалих всъщност цигара, а колата не щеше да пали. Не щеше... как да запали, като не ѝ се тръгваше, но сложих ключа завъртях и ето - от раз запали проклетницата. Червената чанта я хвърлих отзад, а часовника показваше полунощ. Сега трябва да пътувам един час до майка ми, а баща ми сигурно пак щеше да не говори с мен... По пътя прехвърчаше от ония измисления сняг от стиховете. Гледах телефона да не би..., но нещо не искаше да звънне. В полунощ не очаквам повиквания, но сега толкова много исках да звънне, че му увеличих звука до край. Знам, че когато се шофира не трябва да се говори. Спрях отстрани на пътя и запалих цигара, втора, трета... Е, не трябва да се говори когато се шофира, но той мълчеше... Написах СМС „Един е вече надалеч, а сякаш никога не си е тръгвал”
Сутринта се чухме... Тя ми звънна.
- Хайде прибирай се. - Каза ми. А
червената чанта беше отзад.
Погледнах си я... И я целунах. След всеки подобен скандал, Тя винаги ми сваляше чантата!
На другия ден тръгнах рано за работа, но чантата с мечтите беше отзад, на седалката!
Имах чанта с мечти, поне чантата ми остана...
© Юлиян Петков Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Какво ли в живота ни не се случва,но пък надеждата и чувствата,които носим в нас,ни помагат да продължим напред!Харесах и прочетох с удоволствие.
-
Той светът сътворен от нищото, че един скандал ли няма да се заформи от него? Озадачи ме цветът на чантата с мечтите /обикновено са розови/. Пък и се притеснявам да не открие някой партийно пристрастие в тоя цвят
-
Човешките отношения са толкова сложни, че... важното е да не се губи чантата с мечтите!
-
Е,все още има надежда!😅
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
