Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази красива уста е способна на грозотата. Дали ще мога да я целуна пак?
- Абе, я врЪви... (пииип... тук не се чете) - Каза Тя. О боже, грабнах си само най- необходимите неща, качих се в колата и запалих. Запалих всъщност цигара, а колата не щеше да пали. Не щеше... как да запали, като не ѝ се тръгваше, но сложих ключа завъртях и ето - от раз запали проклетницата. Червената чанта я хвърлих отзад, а часовника показваше полунощ. Сега трябва да пътувам един час до майка ми, а баща ми сигурно пак щеше да не говори с мен... По пътя прехвърчаше от ония измисления сняг от стиховете. Гледах телефона да не би..., но нещо не искаше да звънне. В полунощ не очаквам повиквания, но сега толкова много исках да звъ ...