Нечий глас ме сепва. Извежда ме от приятното опиянение на размисъл. Спомних си за Доброто и Любовта. Тя, Любовта, тръгнала по земята, за да изпитва хората: "Що е Добро?" Вървяла, вървяла и стигнала до един дом. Вън, на двора, в красивия, небесносин басейн, зърнала атлетическото тяло на красив младеж. Викнала през вратата и го помолила да отвори. Момъкът се позабавил малко.
Тя, Любовта, била обляна цялата в светлина и прозрачните ù дрехи се спускали до земята. Лицето ù греело в усмивка. Кой можеше да устои на такава красота!
Така и момъкът отворил, тръгнал по алеята с цветя, които ухаели и омайвали погледа.
- Човече! - обрънала се тя към него. Знаеш ли какво значи Добро?
Той я погледнал с изпитателен поглед и отговорил:
- Добро ли? Ами, то е да бъдеш облечен добре, да живееш в разкош, да имаш приятели, много пари и всичко, което имам аз.
- А Любов имаш ли? - попитала го тя.
- Какво е Любов? Това нещо не ми е понятно. Знам, че така ми е по-добре да живея.
- А чувстваш ли се щастлив?
- То ...