I.
Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!
Да знам, че вероятно трябваше да й се обадя по-рано... но връзката ни си е такава – особена...
И докато той се самосъжаляваше и възмущаваше на третия етаж в порутения панелен блок на улица Симеон и се наливаше, както обикновено, когато имаше мъка, която иска да удави, тя слизаше, тичайки по стълбите.
След като видя пълното неразбиране в погледа му, реши, че е време да си тръгне. Колко бясна беше! Мразеше го, по дяволите! Той е толкова долно същество! Говореше с нея, когато той имаше нужда! Нейните нужди нямаха никакво значение. Той просто си беше такъв – голям егоист! Какво бе открила у него въобще?
И тези мисли протичаха ритмично на фона на тропането на токчета. Да, тя беше облякла красива рокля, за да му достави максимално удов ...