I.

Тя затвори вратата! Не мога да повярвам, че тя затвори вратата! Трябваше да ме изслуша! Защо затвори шибаната врата?! Аз имах нужда да поговоря с нея! Разбира се, и да я чукам, но тя си тръгна! Как можа?! А аз тъкмо се бях отпуснал да й говоря красиви неща!

Да знам, че вероятно трябваше да й се обадя по-рано... но връзката ни си е такава – особена...

И докато той се самосъжаляваше и възмущаваше на третия етаж в порутения панелен блок на улица Симеон и се наливаше, както обикновено, когато имаше мъка, която иска да удави, тя слизаше, тичайки по стълбите.

След като видя пълното неразбиране в погледа му, реши, че е време да си тръгне. Колко бясна беше! Мразеше го, по дяволите! Той е толкова долно същество! Говореше с нея, когато той имаше нужда! Нейните нужди нямаха никакво значение. Той просто си беше такъв – голям егоист! Какво бе открила у него въобще?

И тези мисли протичаха ритмично на фона на тропането на токчета. Да, тя беше облякла красива рокля, за да му достави максимално удоволствие докато я съблича. Той обичаше да съблича роклите ú. Харесваше му тя да бъде безпомощна до него.

Не, остави мен! - казваше той винаги, когато тя тръгваше да сваля дрехите си. А тя имаше нужда да се почувства независима от него. Да прави някои неща сама.

По дяволите! Навън вали невероятен сняг! А тя е облечена толкова леко... Дойдоха до апартамента с такси, а сега тя трябваше да се прибира пеша, защото нямаше стотинка в джоба! Всъщност, къде ти джоб на тази елегантна рокля!

Улицата е тиха. Колко тихо можело да бъде... Чува се само музиката от неговия прозорец. Сега със сигурност стои до прозореца, пуши и я гледа... Нека я гледа как си отива... Тя ще си тръгне, защото той не я заслужава! Наранява я винаги, когато може. Защо го прави?

Ето я, отива си! Не я разбирам! Трябваше да ме изслуша! Това вино не беше за мен, а за нея! Купих две шибани бутилки от адски скъпото вино, за да отпразнувам с нея момента, в който осъзнах, че я обичам. Исках само да ме изслуша... Беше тежък ден! Работата ме смачква. Ама тя какво си мисли въобще? Трябваше да ú направя някой скъп подарък. Тя е като другите. Има нужда да и показват колко е скъпа. Евтина курва. Още бутилка вино. Ще звънна на Мая. Знам, че ще дойде. Отколко време иска да я чукам. Тя ме изслушва винаги. Вероятно се надява, че някой ден ще чуе как между проблемите си споменавам вяло „обичам те”. Още глътка вино и дори на нея мога да го кажа. Не мога да повярвам, че затвори шибаната врата!

Чува се звучно дрънчене от стъклена бутилка по дървения под. Не успя да се счупи. Не, че изобщо щеше да му пука в този момент. Искаше просто да стигне до телефона и да се обади на Мери. На Мая! На Мая, по дяволите! Мери затвори шибаната врата и фръцна сексапилния си задник. Ах... как само се движеха бедрата ú... И колко нежни бяха устните ú... тя му крещеше, че не я разбира, а той просто гледаше как устните ú се отварят и затварят. Малко червило се беше събрало по крайчетата и малко беше останало по двата й предни зъба. И въпреки това беше божествено красива.

Той винаги говори само за себе си! За своя ден! За своите проблеми, за своята работа. Пита ме как е минал денят ми и сякаш питаше себе си, защото отново само той говореше! Как може да е толкова зверски студено! Как само блести снега...Добре, че има улични лампи, за да виждам накъде вървя. Сега остава само да се спъна и да падна. С тези токчета! А аз правя всичко за него. Как блести снега, наистина! Като натрошени стъкълца... като... като огледалото на снежната кралица! Винаги така съм си го представяла!

Ето! Именно това той никога не разбира! За него аз съм дете! Всичко, което всъщност съм, за него е инфантилно, отминало, далечно... Не би разбрал мислите за снега и приказките. Те не са част от неговия реалистичен гаден свят!

Как може да е толкова студено...

Втората бутилка вино е отворена и стои на масата пред него. По бялата покривка има винени петна, защото при последното наливане, не улучи чашата си. Всъщност, защо ли му беше да си налива в чашата? Нали нея я нямаше да пие от другата?

И ето, тя сяда пред него. Когато подпира лактите си на масата, бюстът ú някак си се свива и изглежда още по-секси. Иска просто да протегне ръка и да я докосне. Тя се усмихва, а после усмивката ú преминава в най-очарователния звънък смях! Как можа да си тръгне... А аз исках да се обадя на Мая...

Естествено, че ще си тръгне! Като съм такъв тъпак! Да ú говоря толкова за деня си. Ония кретени ме нервираха максимално! Но трябваше да започна с това колко много я обичам, а не с това как искам да чукам майката на Киро, докато не роди някое по-малко слабоумно същество.

Мери... Не знам, кой за първи път я е нарекъл така, но е открил съчетанието от най-сладките звуци на света... Мери... Мери... Мери... Мери, как можа да затвориш шибаната врата така! Дали мога да изпия още една чаша?

Дали не прекалих? Той плати таксито, видяхме се, когато аз реших. Може би наистина нещо не е наред в работата му. Може би му е тежко, а аз го изоставих така точно тази вечер! А уж твърдях, че го обичам. Всъщност съм просто гадна егоистка. трябваше да остана и да поговоря с него. Не трябваше да си изпускам нервите и да го обиждам. Трябваше спокойно да му кажа колко ме е наранило безразличието му. Една истинска дама никога не би си изпуснала нервите. А аз нали се опитвам да мина за дама с тази рокля? Колко съм смешна! А той ме гледаше през прозореца как си тръгвам... сигурно го е заболяло. Ама си го заслужаваше!

Как мога да говоря така за него! Та той е толкова мил и искрен!

Звук от токчета нагоре по стълбите на панелния жилищен блок на улица "Цар Симеон". Фин нежен парфюм оставя лека следа по стълбите, която се смесва с калните следи от снежния ден. Звънецът на третия етаж не спира да звъни. Отговор няма. Гадното копеле спи. Спи самО!