Такова чудо не се беше случвало!
Гледаха и не вярваха.
Въртеше брадвата и, една по една, насичаше дрехите.
Сутринта, като разбра, че сестрата е пристанала, побесня. Сипеше люти закани и място не си намираше из двора. После влезе в собата и повлече голямата ракла, дето с ръцете си я беше правил и дето, година след година, се къташе моминската зестра. На сестрата, най-малката. Завлече я на средата на двора, до дръвника и започна да сече. На парчета. Ни молби, ни писъци, ни клетви го спираха. Бяс го беше обзел и никой не смееше да се доближи.
Бесът и брадвата ги държаха настрана.
Него да не послуша!
Брат си!
Да избяга сама!
При оня!
С него се бяха върнали само преди няколко месеца от фронта. Заедно бяха гнили цяла зима в окопите край Драва, заедно бяха влизали в огъня, заедно бяха близали рани. Заедно бяха израсли. Той тук, а оня, на горния край на селото. Набори! Заедно ги изпращаха, заедно ги посрещнаха, с голяма радост, че някой изобщо не се върнаха. Заедно излизаха и заедно ергенуваха ...