20 sept 2022, 21:13  

Черен грим около очите

835 0 2
1 мин за четене

18.09

Аз съм твойто малко колело в твoят голям проект,

Няма да пиша на английски. Ще се опитам да стихоплетствам интимност на български,

В твоето око, обградено от звезди,

 В твоето око обградено от нежност,

Или в твоето око

Обградено от линията на фараона.

Извън времето сме,

Аз напред, или ти назад,

Или обратното,

Догонвайки се с шепа сребърен прах

В ръката,

Всеки път,

Който се разтопява от дъждът

И аз като дете пристрастено към сладолед

Искам още.

Ти ме докосна,

Носиш ме по раменете ти,

Като наметало от златен прах,

Или на коленете ти

Като любимо куче.

Аз издишвам и вдишвам.

Въртейки маслина

В кръговрат от щастие.

Догони ме с твоите звезди,

Не искам да докосвам никой друг

Не искам да пиша

На чужди езици,

Искам да чувам как

Тече водата, и гали  ушите ми.

Вечно нова съм,

И вечно стара съм,

Надбягвам се със себе си,

В кожени сандали

И виждам сянката на хиляди същества около мен,

Само колесница

Силует жезъл и звезди,

Докосни ме...

Сърцето ми е пълна делва

Със звезда светлина

Без нито една дупчица,

Обградена от твоята ръка.

( няма той, те, то)

Имам хиляди любовни писма около мен,

Но мога да чета само едно.

Изтрих си цялото минало,

За да започна наново. ( с теб),

Не мога иначе.

 Аз съм твоето вино,

Което изпиваш глътка по глътка,

На различни места.

Тази нощ, ще пиша до сутринта,

Сънувах те с черен грим около очите,

По красив от всякога,

И този сън,

Трябва да запазя за себе си.

Разбираш ли?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лила Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...