18.09

Аз съм твойто малко колело в твoят голям проект,

Няма да пиша на английски. Ще се опитам да стихоплетствам интимност на български,

В твоето око, обградено от звезди,

 В твоето око обградено от нежност,

Или в твоето око

Обградено от линията на фараона.

Извън времето сме,

Аз напред, или ти назад,

Или обратното,

Догонвайки се с шепа сребърен прах

В ръката,

Всеки път,

Който се разтопява от дъждът

И аз като дете пристрастено към сладолед

Искам още.

Ти ме докосна,

Носиш ме по раменете ти,

Като наметало от златен прах,

Или на коленете ти

Като любимо куче.

Аз издишвам и вдишвам.

Въртейки маслина

В кръговрат от щастие.

Догони ме с твоите звезди,

Не искам да докосвам никой друг

Не искам да пиша

На чужди езици,

Искам да чувам как

Тече водата, и гали  ушите ми.

Вечно нова съм,

И вечно стара съм,

Надбягвам се със себе си,

В кожени сандали

И виждам сянката на хиляди същества около мен,

Само колесница

Силует жезъл и звезди,

Докосни ме...

Сърцето ми е пълна делва

Със звезда светлина

Без нито една дупчица,

Обградена от твоята ръка.

( няма той, те, то)

Имам хиляди любовни писма около мен,

Но мога да чета само едно.

Изтрих си цялото минало,

За да започна наново. ( с теб),

Не мога иначе.

 Аз съм твоето вино,

Което изпиваш глътка по глътка,

На различни места.

Тази нощ, ще пиша до сутринта,

Сънувах те с черен грим около очите,

По красив от всякога,

И този сън,

Трябва да запазя за себе си.

Разбираш ли?