Минаха няколко седмици, направо бях забравил за Мера и случката....
Получавам СМС '' Петро, ако е удобно мога да дойда у вас Краси ''
Чаках я на метростанцията с Аудито,.. спрях пред къщи..
С интерес разгледа хола,.. книги,.. пиано,.. картини по стените...и чисто и подредено.
- Ето тук живея, заповядай,.. не се страхувай,.. Извинявай за случката, просто това трябваше,
макар че още ме е срам ,.. с нищо не заслужаваше този спектакъл, но имах ли друг избор...
- Абсолютно си прав, заслужаваше си го...Тя вече не живее при мен,.. при приятелките си ще живее, успяха да я придумат, сякаш там ще живее без да плаща наем...
Петро, само да спомена,.. виж колко е елементарна, на така наречените джипсита, венците на зъбите им са виолетови , а твоите не са, достатъчно условие ,нали...Чакай сега да ти покажа...
И разкопча копчетата на блузката си,.. сръчно свали сутиена, джинсите се свлякоха по бедрата й,
червените бикини допълниха купчината дрехи....
Завъртя се на пръсти, разроши с ръце косата си,.. после повдигна бюста си нагоре,...
млечно бяло тяло,.. само венериният хълм леко се чернееше...
- В стрес си нали,.. ето така бях и аз - засмя се тя и взе да се облича - Сега сме едно на едно....
Стоях като в несвяс от случилото се, сигурно със зейнала уста...
- Да пийнем нещо, ..имам узо, метакса, вино,.. бира - предложих неуверено
- Може, и в този порядък може,.. само при едно условие,.. да не ме изпращаш до метрото, а да спя
някъде тук,..не хъркам и не се въртя ... - засмя се отново Краси
Пийнахме с наздравици, разказахме си по някоя весела случка от ежедневието,.. беше интересно и забавно и за двама ни..
- Знаеш ли, човек отива някъде, търси някого за взаимност, иска да преудолее някаква насадена с времето мисъл,.. размечтах се,..Петро, преди да дойда в Гърция се оперирах от миома, често
срещана женска болест, придобита или наследствена и Гугъл не знае подробностите,.. Стараех се
да бъда пак жена,.. мъжът ми ревна, нее ти вече не ме харесваш,.. ти си студена, ти си..., как и
какво да му обяснявам,.. Хайде, хвани си любовница тогава, щом аз не съм вече жена... Хвана се
с една, после с друга, да ама любовниците искат пари, не само за слава...А децата растат,..
абитуриентска на единия, после на другия,.. станаха студенти,.. заплатите знаеш, минимална работна заплата за 8-10 часа работа, за къде по-напред да стигат парите ми....
Хайде, Красо стягай се , поне да изкараш някое евро и да помогнеш на децата,.. млади са,защо да се лишават, и аз искам да са като другите деца.. Гледам първо на тях да изпратя пари, нали и семестриални такси имат за плащане,.. а искат и те да се веселят с другите момчета и момичета...
Чудя се , като слушам някои жени, тръгнали тук по мъже, не можели без мъж, '' Ама защото го
няма мъжът ми затова '' се оправдават,.. нее, ти и преди си била такава...
Хората идват тук пари да изкарат, вие мъже търсите...
Красо, нали мъжът ти каза, че не ставаш , а дириш кусур на другите...Ами какво да правя, де..
Хайде наздраве Петро, че много се разприказвах... - изрече Краси секаш на един дъх
- Наздраве, Краси... знаеш ли, някой мъдър човек беше казал '' Студени жени няма,.. има
неспособни мъже да ги разпалят..'' - вметнах несигурно
Дали наистина някой го е казал, или аз си го измислих...
Дали Краси ме харесваше или търсеше като другите съчувствие,.. си мислех след всичко това
- Краси, ходила ли си на Коринтският провлак, Лутраки, там има голям изкуствен водопад,.. тази
минерална вода ''Лутраки'' е от там, .. даже и душовете по плажа са с минерална вода..
- Я, ходила,.. с кого, сама жена да се грабне да ходи с автобуса,.. не става...- с тъга рече тя
- Ами ако искаш някой път може да идем,.. - предложих
- Някой път... - замечтано повтори тя
- Защо, утре е събота, в други ден неделя,.. ето ти някой път, само избирай и тръгваме...
- Петро, наистина ли,.. ти ме шашна.. пту-пту, сърце на място .. - и през смях разкопча копченца
на блузката за достоверност да наплюе за уроки...- Нали нямат работно време,.. отиваме когато
пожелаем...Чакай, чакай да дойда при теб на дивана, че така се гледаме като котки на покрив -
засмя се тя закачливо....
Усещах учестеното й дишане,...като в рекламата за бира '' На една ръка разтояние..''..
само, че на една ръка разтояние истинска жена от плът и кръв...
Погалих ръката й,... после нежно оправих уж паднал кичур коса по лицето й,...погалих и лицето,
все още с нежна кожа,.. беше свела поглед, устните й бяха изпръхнали...
Целунах скулите й,.. после крайчеца на устните,... погледна ме с оня поглед на големите си спокойни очи , сякаш питаше '' Наистина ли го искаш, след всичко това което разказах за
себе си,... няма ли да те разочаровам...и аз го искам, но ме е малко страх от себе си...''
Ръката ми вече беше разкопчала сутиена,.. гърдите й изкочиха от чашките,...погалих ги, гърди тръпнещи от очакване за мъжка нежност,.. усещах наедрелите й зърна,.. езикът ми се заигра с тях..
Доразкопчах блузката ,...пъпчето се показа вдлъбнато в утробата й...
Измуших ръкавите, после презрамките,... отново блесна белотата й...зацелувах голотата й...
Лек стон на удовлетворение се изтръгна от нея...ръцете й трескаво се завряха под ризата ми и през
глава тя я съблече,.. влажният й език се разходи по гърдите ми, заигра се с тях...
Придърпах я към себе си,... устните ни се намериха и засмукаха подадените парченца на езиците ни
връхчетата на гърдите й нежно ме боцкаха,...усещах бързите удари на сърцето й,...ръцете й се впиха в голият ми гръб,... поседя така секунда -две и тялото й потрепери неизтово съпроводено с
екзалтиран звук...
Немирната ми ръка разкопча копчето, ципа и се завря под голото пъпче,... пръстите ми опипаха
венериното хълмче,... продължиха надолу,...
Ръката й не остана безучастна,... намери набъбналото ми нещо,.. нежно го погали..
- Петро,.. желая те...искам те в мен...- на пресекулки промълви тя
На сутрина се сепнах отрано,... е, ако имаше селски петел би ме разбудил и по-рано...
До мен Краси спеше, спокойна ... и с онази широка усмивка на дете , сякаш е получила мечната си кукла...не посмях да я погаля или да шавам...
След време тя се поразмърда, погледна наляво-надясно, сякаш да се увери, че не сънува...
- Петро... - промълви тя
- Краси, наспа ли се ,.. окъсняхме, нали щяхме да ходим на Коринтос, Лутраки...
- Петро, благодаря ти,.. ти ме направи отново жена,... благодаря ти за нежната вечер...
А, сега,.. сега ще поработим върху твоята белота,.. два дни няма да излизаме никъде,...
само на хляб и вода... никакво слънце,.. ясно ли ти е - през смях каза тя - Нали ще има
време някой път да идем там,.. те Коринтос и Лутраки едва ли ще се изместят за няколко дни...
И с нежна прегръдка разсея желанието ни за разходка...
Нахвърлихме се и двамата с оная дива страст на зажаднели тела за нежност и ласка...
А не исках ли и аз същото...
Колко малко му трябва на обикновенния човек, .. хляб, вода и желаещ го....
© Petar stoyanov Todos los derechos reservados