Минаха няколко седмици, направо бях забравил за Мера и случката....

Получавам СМС  '' Петро, ако е удобно мога да дойда у  вас Краси ''

Чаках я на метростанцията с Аудито,.. спрях пред къщи..

С интерес разгледа хола,.. книги,.. пиано,.. картини по стените...и чисто и подредено.

- Ето тук живея, заповядай,.. не се страхувай,.. Извинявай за случката, просто  това трябваше,

макар че още ме е срам ,.. с нищо не заслужаваше този спектакъл, но имах ли друг избор...

- Абсолютно си прав, заслужаваше си го...Тя вече не живее при мен,.. при приятелките си ще живее, успяха да я придумат, сякаш там ще живее без да плаща наем...

Петро, само да спомена,.. виж колко  е  елементарна, на така наречените джипсита, венците  на зъбите им  са виолетови , а твоите не са, достатъчно условие ,нали...Чакай сега  да ти покажа...

И разкопча копчетата на блузката си,.. сръчно свали сутиена, джинсите се свлякоха по бедрата й,

червените бикини допълниха купчината дрехи....

Завъртя  се на пръсти, разроши с ръце косата си,.. после повдигна бюста си нагоре,...

млечно бяло тяло,.. само венериният хълм леко се чернееше...

- В стрес си нали,.. ето така бях и аз - засмя се тя и взе да се облича - Сега сме едно на едно....

Стоях като в несвяс от случилото се, сигурно със зейнала уста...

- Да пийнем нещо, ..имам узо, метакса, вино,.. бира - предложих неуверено

- Може, и в този порядък може,.. само при едно условие,.. да не ме изпращаш до метрото, а да спя

някъде тук,..не хъркам и не се въртя ... - засмя се отново Краси

Пийнахме с наздравици, разказахме си по някоя весела случка от ежедневието,.. беше интересно и забавно и за двама ни..

- Знаеш ли, човек отива някъде, търси някого за взаимност, иска да преудолее някаква насадена с времето мисъл,.. размечтах се,..Петро, преди да дойда в Гърция се оперирах от миома, често

срещана женска болест, придобита или наследствена и Гугъл не знае подробностите,.. Стараех се

 да бъда пак жена,.. мъжът ми ревна, нее ти вече не ме харесваш,.. ти си студена, ти си..., как и

какво да му обяснявам,.. Хайде, хвани си любовница тогава, щом аз не съм вече жена... Хвана се

с една, после с друга, да ама любовниците искат пари, не само за слава...А децата растат,..

абитуриентска на единия, после на другия,.. станаха студенти,.. заплатите знаеш, минимална работна заплата за 8-10 часа работа, за къде по-напред да стигат парите ми....

Хайде, Красо стягай се , поне да изкараш някое евро и да помогнеш на децата,.. млади са,защо да се лишават, и аз искам да са като другите деца.. Гледам първо на тях да изпратя пари, нали и семестриални такси имат за плащане,.. а искат и те да се веселят с другите момчета и момичета...

Чудя се , като слушам някои жени, тръгнали тук по мъже, не можели без мъж,  '' Ама защото го

няма мъжът ми затова '' се оправдават,.. нее, ти и преди си била такава...

Хората идват тук пари да изкарат, вие мъже търсите...

Красо, нали мъжът ти каза, че не ставаш , а дириш кусур на другите...Ами какво да правя, де..

Хайде наздраве  Петро, че много се разприказвах... - изрече Краси секаш на един дъх

- Наздраве, Краси... знаеш ли, някой мъдър човек  беше казал  '' Студени жени няма,.. има

неспособни мъже да ги разпалят..'' - вметнах несигурно

Дали наистина някой го е казал, или аз си го измислих...

Дали Краси  ме харесваше или търсеше като другите съчувствие,.. си мислех след всичко това

- Краси, ходила ли си на Коринтският провлак, Лутраки, там има голям изкуствен водопад,.. тази

минерална вода  ''Лутраки'' е от там, .. даже и душовете по плажа са с минерална вода..

- Я, ходила,.. с кого, сама жена  да се грабне да ходи с автобуса,.. не става...- с тъга рече тя

- Ами ако искаш някой път може да идем,.. - предложих

- Някой път... - замечтано повтори тя

- Защо, утре е събота, в други ден неделя,.. ето ти някой път, само избирай и тръгваме...

- Петро, наистина ли,.. ти ме шашна.. пту-пту, сърце на място .. - и през смях разкопча копченца

на блузката  за достоверност да наплюе за уроки...- Нали нямат работно време,.. отиваме когато

пожелаем...Чакай, чакай  да дойда при теб на дивана, че така се гледаме като котки на покрив  -

засмя се тя закачливо....

              Усещах учестеното й дишане,...като в рекламата за бира '' На една ръка разтояние..''..

само, че  на една ръка разтояние истинска жена от плът и кръв...

Погалих ръката й,... после нежно оправих уж паднал кичур коса по лицето й,...погалих и лицето,

все още с нежна кожа,.. беше свела поглед, устните й бяха изпръхнали...

Целунах скулите й,.. после крайчеца на устните,... погледна ме с оня поглед на големите си спокойни очи ,  сякаш питаше '' Наистина ли го искаш, след всичко това което разказах за

себе си,... няма ли да те разочаровам...и аз го искам, но ме е малко страх от себе  си...''

Ръката ми вече беше разкопчала сутиена,.. гърдите й изкочиха от чашките,...погалих ги, гърди тръпнещи от очакване за мъжка нежност,.. усещах наедрелите й зърна,.. езикът ми се заигра с тях..

Доразкопчах блузката ,...пъпчето  се показа вдлъбнато в утробата й...

Измуших ръкавите, после презрамките,... отново блесна белотата й...зацелувах голотата й...

Лек стон на удовлетворение се изтръгна от нея...ръцете й трескаво се завряха под ризата ми и през

глава тя я съблече,.. влажният й език се разходи по гърдите ми, заигра се  с тях...

Придърпах я към себе си,... устните ни се намериха и засмукаха подадените парченца на езиците ни

връхчетата на гърдите й нежно ме боцкаха,...усещах бързите удари на сърцето й,...ръцете й се впиха в голият ми гръб,... поседя така секунда -две и тялото й потрепери неизтово съпроводено с

екзалтиран звук...

Немирната ми ръка разкопча копчето, ципа и се завря под голото пъпче,... пръстите ми опипаха

венериното хълмче,... продължиха надолу,...

Ръката й не остана безучастна,... намери набъбналото ми нещо,.. нежно го погали..

- Петро,.. желая те...искам те в мен...- на пресекулки промълви тя

               На сутрина се сепнах отрано,... е, ако имаше селски петел би ме разбудил и по-рано...

               До мен Краси спеше, спокойна ... и  с онази широка  усмивка   на дете ,  сякаш е получила мечната си кукла...не посмях да я погаля или да шавам...

След време тя се поразмърда, погледна наляво-надясно, сякаш да се увери, че не сънува...

- Петро... - промълви тя

- Краси, наспа ли се ,.. окъсняхме, нали щяхме да ходим на Коринтос, Лутраки...

- Петро, благодаря ти,.. ти ме направи отново жена,... благодаря ти за нежната вечер...

А, сега,.. сега ще поработим върху твоята белота,.. два дни няма да излизаме никъде,...

 само на хляб и вода... никакво слънце,.. ясно ли ти е - през смях каза тя - Нали ще има

време някой път да идем там,.. те Коринтос и Лутраки едва ли ще се изместят за няколко дни...

И с нежна прегръдка разсея желанието ни за разходка...

Нахвърлихме се и двамата с оная дива страст  на зажаднели тела за нежност и ласка...

                А не исках ли и аз същото...

                Колко малко му трябва на обикновенния човек, .. хляб, вода и желаещ го....