Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. Безделието започва много да му втръсва. Бе отворил сервиза преди десетина години, когато се съвзе от ужасната катастрофа, белязала края на кариерата му на рали пилот. От тогава се затриваше сред прашните купи – белег на някогашно автомобилно величие, наредени в етажерки по стените. Преди десет години...
Бе славно време на блясък и успехи. Автомобилните клубове се надпреварваха да го канят. Всичките искаха да кара за тях той, Антон Селимски, най-добрия сред авто пилотите на Балканите. Появеше ли се името му в списъка на някое рали всичките му конкуренти помръкваха. Знаеха много добре, че нямат никакъв шанс срещу Лъва на ралитата. Фортуна винаги беше с него и късметът никога не го напускаше п ...