14 feb 2009, 14:08

Черна и Бяла роза 

  Prosa » Novelas y novelas cortas
1693 1 1
12 мин за четене

Глава Седма

Чияки признава, че е влюбен в Марон и ú разказва цялата история за Черната и Бялата Роза

 

След като Марон разбра истината за Чияки тя цяла нощ не мигна. На следващия ден заминаваха. Марон едно, че беше страшно изморена и друго, че искаше ли или не искаше ли трябваше да сяда в автобуса с Чияки. Чияки като я видя, отиде при нея и каза:

-    Марон, трябва да поговорим.

-    Да поговорим ли? За какво? За това, че ме излъга.

-     Моля, изслушай ме.

- Няма. – и Марон се качи в автобуса. От далече Даниела  се смееше, че планът и е успял. Марон седна до прозореца. И веднага си включи MP3 play, за да не чува Чияки. Но той се ядоса и ú свали слушалките и каза:

-    Поне за това ми обърни внимание.

-    Какво искаш?

-   Може ли да си включа слушалките към плерара ти, за да слушам и аз?

-     Може. – и тя отново си сложи слушалките.

Мястото, към което отиваха, беше в планината. Малко на свеж въздух, а и при такива добри условия танцовата група можеше да тренира без да бъде дразнена от танцовата група на ,,Елиза”. По едно време Марон беше заспала, защото цяла нощ не беше мигнала. Чияки като видя, че е заспала, внимателно я зави с якето си.

Вече пристигнаха в хижата ,,Съдба”. Там директорката каза в кои стаи ще бъдат. Оказа се, че стаята на Марон е точно до стаята на Чияки. Марон като разбра това се ядоса и отиде при него и му каза:

- Защо вечно трябва да си около мен? Мамка му стара.

- Марон, не знам за какво говориш?

- Говоря за това, че сме стая до стая. Е, писна ми вече, не ти ли стига, че трябва да те виждам в даскалото, а сега  ще трябва да те търпя до моята стая.

- Но, Марон, аз не избирам до на кого стаята искам да бъда.

- Да, бе.

- Така е.

- Не ми пука. - и Марон отиде в стаята си и увеличи до дупка МП3-ката си, за да не чува как Чияки хлопаше и викаше пред врата.

Един ден, докато Марон танцуваше сама, за да  свали напрежението, което беше натрупала, внезапно Чияки отнякъде се появи и се скри, за да я  гледа как танцува. И на ума си каза: ,,Марон, повярвай ми. Не исках да те лъжа, но трябва да знаеш цялата истина за Черната и Бяла Роза. Сега като те гледам как танцуваш осъзнавам, че наистина те обичам и то истински. И е по-добре да ти го кажа тук от колко като се приберем, защото от Даниела няма да мога да ти кажа нищо. Тя мисли, че има някакъв шанс с мен, но се лъже. Аз не обичам нея, а теб. Обичам те, защото за разлика от нея ти си прекрасна, танцуваш прекрасно и си истинска и единствена.

 Е, вярно е, че в началото се държах малко гадно с теб, но това беше заради онова момче, което те е наранило много." - докато я гледаше как танцува тя се спя и погледна там, където се беше скрил Чияки, но не го видя. Тя си помисли, че сигурно и се е сторило, че някои я гледа.

След един час Марон излезе да се поразходи навънка. Тя беше убедена, че само навънка нямаше да среща постоянно Чияки, но уви не беше права. Той я последва, за да я убеди да поговорят. И този път нямаше да отстъпи толкова лесно. Той каза:

-   Марон, почакай.

-    Какво искаш Чияки? Не можели да ме оставиш поне за 10 минути сама?

- Не. Трябва да ти  кажа нещо. И този път ще ме изслушаш.

-   Ха, да бе.- но Чияки се ядоса и я притисна на една дърво и я целуна, а след това каза:

-      Обичам те, не исках да те лъжа, за да не те нараня и не разбирам онзи демон от къде е разбрал кой съм в същност. Моля те, изслушай ме, моля те.

-    Чияки... добре ще те изслушам.

-  Трябва да разбереш истината за Черната и Бялата Роза. Тази история е много важно да я разбереш и да я научиш. Но първо искам да те попитам нещо. В една пещера ли намери твоята Черна Роза?

-    Да.

- Добре, в тази пещера имаше две прекрасни Рози. Едната е бяла а другата черна. Веднъж след като аз станах Бяла Роза, защитник на планетата от злото. Даниела намери пещерата и се опита да вземе Черната Роза, но не успя. Искам да кажа, че не ти избираш да си защитник, а розата теб. Преди много години едно момиче и едно момче са били избрани да защитават планетата от злото, но уви момиче загинало в последната битка. А момчето не заобичал никоя друга както обичам това момиче. И за това, когато отново заключил Розите в пещерата казал: ,,Нека следващите, които ще пазят земята, нямат същата учат като моята.” Това е цялата история за Черната и Бялата Роза. Не искам да загинеш като онова момиче, защото прекалено много те обичам и не мога да живея без теб. Марон, обичам те.

- Съжалявам, Чияки, но не мога да отговоря на чувствата ти. Прекалено много ме нарани. Наистина съжалявам.- и Марон побягна. Но този път Чияки не я последва, а удари с юмрук дървото и каза:

-     Чияки, ти си голям идиот.

© Тъмен ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??