Червената библиотека 1
Произведение от няколко части
-
993 1 6Prosa » Relatos
-
1014 2Prosa » Relatos
-
899 1 8Prosa » Relatos
-
884 2Prosa » Relatos
-
873 1 6Prosa » Relatos
1.
Читалището в Краище празнуваше своята стогодишнина. Това бе наистина голям ден за китното планинско градче.
От сутринта бяха организирани множество събития за отбелязване на празника – куклен театър, симфоничен концерт, конкурс за детска рисунка, много танци с фолклорен ансамбъл. Вечерта пък се състоя официален прием, на която бяха поканени и много интелектуалци от града. Сред гостите бе и инспектор Дамян Френцов, бивш полицай, който вече няколко години самостоятелно продължаваше борбата с престъпността.
- Здравейте, инспекторе! – чу той познат глас зад гърба си. Обърна се и разпозна директорката на библиотеката госпожа Манолова. Тя бе симпатична жена, прехвърлила шестдесетте,висока и слаба, с посивели коси, интелигентно излъчване и будни очи. Френцов си помисли, че точно така си представя всяка жена, която работи в библиотека. Поздрави я учтиво.
- Всъщност тези дни си мислех за Вас – продължи тя. Става въпрос за един доста странен случай.
- Слушам Ви – отвърна Френцов, който и без това скучаеше и не спираше да си похапва от вкусните кетъринг хапки по масите.
- От известно време изчезват книги от библиотеката. Стари издания, но не достатъчно стари, че да бъдат ценни. Стойността им не е голяма, за да занимавам полицията.
- Но все пак искате да си ги върнете? – предположи инспекторът, но интересът му вече бе изчезнал.
- Би било хубаво, но ме притеснява друго. Направих списък на изчезналите книги, после поръчах и събрах други екземпляри от същите издания, за да попълня липсите и ми направи впечатление, че всички са с червени корици.
- Доста странно! – Френцов живна и пламъчето в очите му се възвърна.
- И аз това си помислих. Сметнах, че ще проявите интерес и ще ми помогнете да разнищим тази история.
- Заинтригувахте ме! – отвърна инспекторът.
- Ако имате желание, ще Ви чакам утре по обяд в кабинета си и ще Ви дам повече подробности.
2.
Дамян Френцов приключи с обяда си в ресторант „Орбита“ и се отправи към библиотеката, където го очакваше госпожа Манолова. Бе доволен, че ще се поразходи малко, защото бе прекалил с десерта.
Стигна до сградата и я заобиколи, входът за библиотеката бе в задната част и имаше отделно стълбище. За негова изненада обаче входната врата беше заключена.
Реши, че не е идвал отдавна и сигурно вече се минава през централния вход. Тъкмо тръгна обратно, когато чу звука от превъртане на ключ. Пред него застана възрастна, дребна жена с парцал и кофа в ръка. Стори му се странно, защото чистачката би трябвало да минава сутрин или вечер, но не и на обяд. От погледа на жената обаче разбра, че тя е не по-малко учудена от неговото присъствие.
- Имам среща с госпожа Манолова, мога ли да мина през този вход или да ползвам другия? – побърза да каже той.
- О! Вие не знаете ли? – отвърна му жената.
- Какво трябва да знам?
- Госпожа Манолова е починала....тази нощ в съня си.
Следва продължение...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
