Oct 6, 2020, 9:54 PM

 Червената библиотека 1

987 1 6

Multi-part work

2 min reading

 

1.

Читалището в Краище празнуваше своята стогодишнина. Това бе наистина голям ден за китното планинско градче.

От сутринта бяха организирани множество събития за отбелязване на празника – куклен театър, симфоничен концерт, конкурс за детска рисунка, много танци с фолклорен ансамбъл. Вечерта пък се състоя официален прием,  на която бяха поканени и много интелектуалци от града. Сред гостите бе и инспектор Дамян Френцов, бивш полицай, който вече няколко години самостоятелно продължаваше борбата с престъпността.

- Здравейте, инспекторе! – чу той познат глас зад гърба си. Обърна се и разпозна директорката на библиотеката госпожа Манолова. Тя бе симпатична жена, прехвърлила шестдесетте,висока и слаба, с посивели коси, интелигентно излъчване и будни очи. Френцов си помисли, че точно така си представя всяка жена, която работи в библиотека. Поздрави я учтиво.

- Всъщност тези дни си мислех за Вас – продължи тя. Става въпрос за един доста странен случай.

- Слушам Ви – отвърна Френцов, който и без това скучаеше и не спираше да си похапва от вкусните кетъринг хапки по масите.

- От известно време изчезват книги от библиотеката. Стари издания, но не достатъчно стари, че да бъдат ценни. Стойността им не е голяма, за да занимавам полицията.

- Но все пак искате да си ги върнете? – предположи инспекторът, но интересът му вече бе изчезнал.

- Би било хубаво, но ме притеснява друго. Направих списък на изчезналите книги, после поръчах и събрах други екземпляри от същите издания, за да попълня липсите и ми направи впечатление, че всички са с червени корици.

- Доста странно! – Френцов живна и пламъчето в очите му се възвърна.

- И аз това си помислих. Сметнах, че ще проявите интерес и ще ми помогнете да разнищим тази история.

- Заинтригувахте ме! – отвърна инспекторът.

- Ако имате желание, ще Ви чакам утре по обяд в кабинета си и ще Ви дам повече подробности.

 

2.

Дамян Френцов приключи с обяда си в ресторант „Орбита“ и се отправи към библиотеката, където го очакваше госпожа Манолова. Бе доволен, че ще се поразходи малко, защото бе прекалил с десерта.

Стигна до сградата и я заобиколи, входът за библиотеката бе в задната част и имаше отделно стълбище. За негова изненада обаче входната врата беше заключена.

Реши, че не е идвал отдавна и сигурно вече се минава през централния вход. Тъкмо тръгна обратно, когато чу звука от превъртане на ключ. Пред него застана възрастна, дребна жена с парцал и кофа в ръка. Стори му се странно, защото чистачката би трябвало да минава сутрин или вечер, но не и на обяд. От погледа на жената обаче разбра, че тя е не по-малко учудена от неговото присъствие.

- Имам среща с госпожа Манолова, мога ли да мина през този вход или да ползвам другия? – побърза да каже той.

- О! Вие не знаете ли? – отвърна му жената.

- Какво трябва да знам?

- Госпожа Манолова е починала....тази нощ в съня си.

 

Следва продължение...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Ф Ф All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...