Ти си като торнадото. Грабваш за секунди и увличаш след себе си.
 Или като червената роза – имаш в себе си страст, красота, но и много болка. Разбира се, имаш и бодли, които много често ме боцкат леко по ръката, но въпреки тях, си струва да съм около нея и да вдъхвам от сладкия и аромат…
 Или пък като романът „Червено и черно“ на Стендал. Класика. 
Ти си дълбок океан - още в самото си начало имаш един огромен водовъртеж, който веднъж ме засмука, и повече никога не ме пусна да изляза на повърхността.
Не си от типа хора, които всеки би разбрал. Дори напротив, може би изглеждаш странен за повечето, но не и за мен. На мен ми изглеждаш като нещо, което си заслужава. Труден пъзел…
Носиш в себе си елементите на огъня и на водата.
Мълчалив, но говорещ без думи…
Айсберг – на повърхността показваш съвсем малко, но отдолу се крие нещо огромно…
Вулкан, който трупа в себе си с години, и чието изригване е загадка.
Вятър – понякога спокоен морски бриз, който ме гали нежно, а друг път бурен северен...
Вечерницата на живота ми.
Всичко /това/ си ти…