Нова Година
И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на нейно място идва нова – дългоочаквана.
На този празник всички са щастливи и усмихнати, но и толкова нетърпеливи да посрещнат бъдещето. Но... не и аз, защото ме е страх. От бъдещето, но и от миналото, защото те винаги се преплитат. Страхувам се от това какво ме очаква занапред, от това, че може би скоро ще осъзная миналите си и отдавна забравени дребни грешки, които е възможно да играят важна роля занапред. Страхувам се от новото начало, затова и не празнувам. Не, че няма с кого. Получих много покани, но отказах, защото според мен това не е времето, когато трябва да купонясваш с приятели и да се напиеш като свиня. За мен това е моментът, в който трябва да се опиташ да разбереш себе си, да осъзна ...