Jan 1, 2010, 2:57 AM

Честита 2010 година!

  Prose » Others
1.3K 0 1
2 min reading

Нова Година 


И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на нейно място идва нова – дългоочаквана.

На този празник всички са щастливи и усмихнати, но и толкова нетърпеливи да посрещнат бъдещето. Но... не и аз, защото ме е страх. От бъдещето, но и от миналото, защото те винаги се преплитат. Страхувам се от това какво ме очаква занапред, от това, че може би скоро ще осъзная миналите си и отдавна забравени дребни грешки, които е възможно да играят важна роля занапред. Страхувам се от новото начало, затова и не празнувам. Не, че няма с кого. Получих много покани, но отказах, защото според мен това не е времето, когато трябва да купонясваш с приятели и да се напиеш като свиня. За мен това е моментът, в който трябва да се опиташ да разбереш себе си, да осъзнаеш постъпките си и това, което си постигнал или загубил. Трябва да откриеш нещото, на което желаеш да се отдадеш през новата година. Е, това и направих. Всичко, което искам, е просто да живея живота си, както само аз мога, защото човек никога не знае кога ще издъхне. Не искам да умра без да съм постигнала нищо. Желая да оставя гореща следа поне в сърцето на един човек, който да не успее да ме забрави никога. До края на вечността. И се надявам това да е достатъчно.

Времето минава. Дори когато ми изглежда невъзможно. Дори когато всяко едно мое вдишване е съпроводено от пулсираща болка, заради някой мой неуспех или защото съм загубила нещо ценно. Движи се неравномерно – понякога бавно, друг път бързо. Никога не спира. Продължава да върви напред, точно както мен. Всеки път, след всяко мое падение или неуспешно начинание, се изправям и намирам сили да продължа, защото знам, че мога и че това е правилният път, защото всеки ден ни носи нещо ново, понякога лошо, друг път добро. Но винаги различно. И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джесика All rights reserved.

Comments

Comments

  • Н прав път си, Джеси, остани вярна на себе си! Да ти е честита Новата 2010! Пожелавам ти да запазиш тия искрици в душата си и те да ти дават сила и вяра по пътя ти! Поздрави!

Editor's choice

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...