1.01.2010 г., 2:57

Честита 2010 година!

1.3K 0 1
2 мин за четене

Нова Година 


И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на нейно място идва нова – дългоочаквана.

На този празник всички са щастливи и усмихнати, но и толкова нетърпеливи да посрещнат бъдещето. Но... не и аз, защото ме е страх. От бъдещето, но и от миналото, защото те винаги се преплитат. Страхувам се от това какво ме очаква занапред, от това, че може би скоро ще осъзная миналите си и отдавна забравени дребни грешки, които е възможно да играят важна роля занапред. Страхувам се от новото начало, затова и не празнувам. Не, че няма с кого. Получих много покани, но отказах, защото според мен това не е времето, когато трябва да купонясваш с приятели и да се напиеш като свиня. За мен това е моментът, в който трябва да се опиташ да разбереш себе си, да осъзнаеш постъпките си и това, което си постигнал или загубил. Трябва да откриеш нещото, на което желаеш да се отдадеш през новата година. Е, това и направих. Всичко, което искам, е просто да живея живота си, както само аз мога, защото човек никога не знае кога ще издъхне. Не искам да умра без да съм постигнала нищо. Желая да оставя гореща следа поне в сърцето на един човек, който да не успее да ме забрави никога. До края на вечността. И се надявам това да е достатъчно.

Времето минава. Дори когато ми изглежда невъзможно. Дори когато всяко едно мое вдишване е съпроводено от пулсираща болка, заради някой мой неуспех или защото съм загубила нещо ценно. Движи се неравномерно – понякога бавно, друг път бързо. Никога не спира. Продължава да върви напред, точно както мен. Всеки път, след всяко мое падение или неуспешно начинание, се изправям и намирам сили да продължа, защото знам, че мога и че това е правилният път, защото всеки ден ни носи нещо ново, понякога лошо, друг път добро. Но винаги различно. И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джесика Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Н прав път си, Джеси, остани вярна на себе си! Да ти е честита Новата 2010! Пожелавам ти да запазиш тия искрици в душата си и те да ти дават сила и вяра по пътя ти! Поздрави!

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...