1 янв. 2010 г., 02:57

Честита 2010 година!

1.3K 0 1
2 мин за четене

Нова Година 


И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. Още една година отминава. Изчезва във вихрушка от спомени. Безследно. Всяка година едно и също - купон, алкохол, цигари. Накрая всичко изгасва в една последна искрица светлина, един финален гръм. Старата година си тръгва, а на нейно място идва нова – дългоочаквана.

На този празник всички са щастливи и усмихнати, но и толкова нетърпеливи да посрещнат бъдещето. Но... не и аз, защото ме е страх. От бъдещето, но и от миналото, защото те винаги се преплитат. Страхувам се от това какво ме очаква занапред, от това, че може би скоро ще осъзная миналите си и отдавна забравени дребни грешки, които е възможно да играят важна роля занапред. Страхувам се от новото начало, затова и не празнувам. Не, че няма с кого. Получих много покани, но отказах, защото според мен това не е времето, когато трябва да купонясваш с приятели и да се напиеш като свиня. За мен това е моментът, в който трябва да се опиташ да разбереш себе си, да осъзнаеш постъпките си и това, което си постигнал или загубил. Трябва да откриеш нещото, на което желаеш да се отдадеш през новата година. Е, това и направих. Всичко, което искам, е просто да живея живота си, както само аз мога, защото човек никога не знае кога ще издъхне. Не искам да умра без да съм постигнала нищо. Желая да оставя гореща следа поне в сърцето на един човек, който да не успее да ме забрави никога. До края на вечността. И се надявам това да е достатъчно.

Времето минава. Дори когато ми изглежда невъзможно. Дори когато всяко едно мое вдишване е съпроводено от пулсираща болка, заради някой мой неуспех или защото съм загубила нещо ценно. Движи се неравномерно – понякога бавно, друг път бързо. Никога не спира. Продължава да върви напред, точно както мен. Всеки път, след всяко мое падение или неуспешно начинание, се изправям и намирам сили да продължа, защото знам, че мога и че това е правилният път, защото всеки ден ни носи нещо ново, понякога лошо, друг път добро. Но винаги различно. И ето. Започват се гърмежите, светлините, поздравленията. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Джесика Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Н прав път си, Джеси, остани вярна на себе си! Да ти е честита Новата 2010! Пожелавам ти да запазиш тия искрици в душата си и те да ти дават сила и вяра по пътя ти! Поздрави!

Выбор редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...