Виждам как есента преминава през погледа ми. Съзирам през малкия прозорец оголените дървета, пустите алеи на парковете, празните детски площадки и не чувам звънкия смях на децата. Замлъкнаха песните на птиците. Слънцето тъжно е скрито зад облаците. Вятърът бавно ги носи по небето - посивяло и мрачно. Заваля. Студените капки дъжд се стичат по лицето ми и измиват сълзите ми така горчиви. Отронват се и падат в калните локви и губят своята топлина и чистота. Няма да ги крия, дъждът се слива в едно с тях.
Хлад пронизва тялото ми. Потръпвам от този есенен пейзаж.
Не спирам да вървя по пустите улици. Търся твоите стъпки и събирам разпилените спомени. Не мога да ги открия или не искам? Продължавам да се движа без цел и посока. Забравила коя съм... Защо продължавам да те търся?
Сърцето е изстинало, душата ми е пътник в един безкраен кръговрат.
Това време на безвремие ме задушава.
Искам да се чувствам жива и преливаща от щастие както преди.
Опитвам се да открия себе си...
Зимата пристъпва тихо и ...