Четири сезона в мен
Виждам как есента преминава през погледа ми. Съзирам през малкия прозорец оголените дървета, пустите алеи на парковете, празните детски площадки и не чувам звънкия смях на децата. Замлъкнаха песните на птиците. Слънцето тъжно е скрито зад облаците. Вятърът бавно ги носи по небето - посивяло и мрачно. Заваля. Студените капки дъжд се стичат по лицето ми и измиват сълзите ми така горчиви. Отронват се и падат в калните локви и губят своята топлина и чистота. Няма да ги крия, дъждът се слива в едно с тях.
Хлад пронизва тялото ми. Потръпвам от този есенен пейзаж.
Не спирам да вървя по пустите улици. Търся твоите стъпки и събирам разпилените спомени. Не мога да ги открия или не искам? Продължавам да се движа без цел и посока. Забравила коя съм... Защо продължавам да те търся?
Сърцето е изстинало, душата ми е пътник в един безкраен кръговрат.
Това време на безвремие ме задушава.
Искам да се чувствам жива и преливаща от щастие както преди.
Опитвам се да открия себе си...
Зимата пристъпва тихо и приспива за дълго моите терзания. Покрива с меко одеяло от снежинки самотата ми. От сълзите ми рисува най-красивите зимни картини - от нежна и чуплива скреж, която е замръзнала по лицето ми.
Снегът скрива стъпките ми. Все едно не съм минала по този път. Друг ще търси стъпките ми под снежната покривка.
Настъпва чаканата пролет и с нея сърцето ми открива нов живот. Всичко в мен отново се ражда. Стопеният лед ще възкреси душата ми.
Това съм аз - намерена, преоткрита, желана, чакана, преродена...
Страстта на жаркото слънце ми връща желанието и силите да се изправя и да продължа напред. Добавя по малко към мен. Всичко изгубено ще намеря.
Сърце и душа са едно цяло. Събрани спомени, намерени парченца - сега са част от мен.
Цяла година, четири сезона, месец след месец, седмици наред, часове и минути безброй ми помагат да се преокрия, за да бъда СЕБЕ СИ.
© Веселина All rights reserved.
Браво!!!
