Чичо Тошо и гълъбите

ЧИЧО ТОШО И ГЪЛЪБИТЕ

Къщата на чичо Тошо се намираше на една малка, тиха и много живописна, почти в центъра на Добрич  уличка, по-точно - до Пазара. Хубава, кокетна беше тази къщичка, не заслужаваше да бъде съборена, но по онова време - кой те пита? Решават и я бутат - колко му е. Така изведнъж чичо Тошо и неговото семейство се оказва почти без покрив на главата. Всяко зло за дърво, обичаше да казва по този повод  чичо Тошо, използва намалението и се включи в изграждащата се на това място жилищна кооперация не с един, а с цели два апартамента. И като  започнаха едни подмятания - как така Наш Тошо с една чиновническа заплата построи два апартамента, от къде пари. Е, ама Тошо няма да е Тошо, ако не отвърне на подобни жлъчки както се полага:

            Ами, отвръща той, парите дойдоха от две гълъбчета.

            Как  така, от две гълъбчета, недоумяват.

            Така, имах си две хубавици - гълъбици, занеса ги на пазара, продам ги,  на другия ден те се върнат и аз - пак на пазара. И така - с години. Понатрупах си парички, намигва лукаво чичо Тошо и млъква малко подозрително. После се подсмихва, знаейки, че ей сегичка ще го попитат, и какво стана с тези гълъбчета. Ми какво, един ден ги продадох на някакъв запален гълъбарин от Крушари. Направих си сметка,  до там има-няма четирсе километра, за два-три дена ще се върнат. Да, да, ама не, както обичаше да казва набора ми Петко Бочаров. И два дена минаха, и три, и пет, и десет, от моите добичета ни  следа. Една събота, бяха минали повече от три месеца от както ги продадох, отидох на църква, запалих им по една свещичка за бог да ги прости, един вид в знак на благодарност и запраших с колелото  към бостана. Тук чичо Тошо отново млъква като дава вид, че историйката е приключила вече. После изведнъж, ни в клин, ни в ръкав, той запитва: Ти знаеш ли къде ми е бостана? Точно зад маслодобивния, край шосето за Крушари. И продължава: А знаеш ли какво стана тогава? И наема отново своята лакардийка: Таман съм се развихрил с любовницата, с мотиката де, слънцето напекло както то си знае, а потта от челото ми беше почнала да щипе в очите, гледам, по шосето нещо пърпори. Помислих, че са паткани, плъхоци. Грабнах мотиката и на скорост се озовах на шосето да се бия с тях. И там, какво да гледам, паднах си направо - моите хубавички - гълъбички, с отрязани крилца и опашки. Милите, домиляло им е за мен и пеш са тръгнали да се връщат от Крушари.