Чико Чиков прави революция

                       /продължение/

Землянката  стана негов  дом. Пешо Шмайзера – пръв приятел, а цицата на Манка източник на революционен патос. Животът в отряда му напомняше за неговото детство. Живот сред природата, законите на стадото, йерархията в общественото устройство, всичко беше едно към едно като живота край езерото на крокодила Кочо. Но имаше и явления, които различаваха “войните” на революцията от събратята му от джунглата.  В това общество от тип “прогресивен” нямаше частна собственост, с изключение на  шмайзера на бай Пешо. Понеделник, сряда и петък Командирът ползваше Манка, а вторник,  четвъртак и събота с нея разполагаха всички останали отрядници, включително  Мара Фурламата. Някои я наричаха  Мара Мустака заради буйната растителност над горната й устна и около лявата половина на брадичката й.  Мара още от дете беше мъжемразка и се биеше с всички момчета от махалата. Чак след победата на Революцията,  й казаха, че е с по-особена сексуална насоченост и я включиха в Парада на Гордоста. До тогава всички мислеха, че Мара Мустака е лезбийка. А и тя мислеше  като тях.

Още на третия ден, беше вторник, Манка предложи  ненката си на Чико , но той категорично отказа да има вземане даване с жената на Командира. Чико не можеше да си позволи да има такива взаимоотношения с любимата на началника си. Така беше възпитан, а може би и комплексиран на темата началник. Отказа му обиди страшно  “парижанката”. Другите се биеха за да се ползват от  благоразположението й, а някаква си бивша космата маймуна с червен задник  отказваше  да се наслади на прелестите й. Всички се усъмниха в искренноста на Чико и верноста му към делото на Революцията. Как така той си позволяваше да отхвърли предложението на първата жена партизанка. Идеологически погледнато, това си беше чиста проба ревизионизъм и “теснячество”. Нарекаха го Чико Тесняка и с това прозвище Чико Чиков доживя до Победата.

Странностите на Чико нямаха край. При поредното освобождаване на някаква мандра, Чико отказа да яде сирене и кашкавал “в името на народа”. Не че имаше нещо против “народа”, просто той беше вегетерианец и  не ползваше храни от животински произход. Едва  след 1990 година депутатът от Коалиция за България, Чико Чиков започна да яде сирене, кашкавал  и кренвирши “Леки”. Неговите маймунски рецептори бяха  надушили безпогрешно палмовото масло в тези традиционни български храни.  Палмите от неговата родна джунгла хранеха цял един народ и Чико беше горд, че и той е дал нещо на света.

Но това време още беше много далече. Засега сиренето и кашкавала бяха “табу” за Чико, и той не взимаше участие в унищожаването на капиталистическото производство. Това накара другарите му от отряда да прибавят към партизанското му име Чико Тесняка, и прозвището “отцепник”, така той стана Чико Тесняка Отцепник, или съкратено по съветски образец, просто  ЧТО.

Живота в отряда се нравеше на Чико. Чист въздух, необятни гори,  планински поточета, горски плодове  и високи дървета, по които Чико се катереше по цял ден, предизвиквайки възхищението  и на най-печените бойци от Съпротивата. Даже му завиждаха. Най-завистлив се оказа Гого Ташака. Една сутрин той не се яви на сутришната проверка. Търсиха го под шубраците,  край планинското поточе, където всека сутрин си миеше задника. Беше изчезнал безследно. Изпратиха Чико да го търси по въздуха.  Намери го на 500 метра от бивака, паднал под един огромен бор. Двата му крака бяха счупени. Тренирал скокове от дърво на дърво за да конкурира Чико. 

Всички се смяха, само на Гого Ташака не му беше до смях. Кръстиха го Гого Скачащият Ташак.

По време на една смела акция в едно малко селце, където трябваше да се снабдят с  храна за зимата, към отряда се присъедини  единствената ремсистка в селото. Магда беше гимназистка и се увличаше по проблемите на работническата класа и отношенията й с трудещите се селяни. Беше отличничка. Имаше стройна фигура, макар и леко гърбава по природа. Дългите й руси коси бяха предмет на обожание на най-прогресивната част от селската младеж. На практика до тях се беше докосвал само синът на чорбаджи Деян, богаташа на селото, който след няколко месеца щеше да бъде разкулачен.  Та думата ми беше за Магда. С Бончо, синът на Деян, тя се срещаше всяка неделя вечер, някъде около изоставената воденица на баща му. Тук сред природата Магда се опитваше да го култивира и спечели за каузата на работническо-селската власт, която напираше на вратите на страната. Но Бончо  се интересуваше най-вече от власта която упражняваха върху него малките й, но твърди гърди. Жертвайки се за каузата на пролетариата, Магда с удоволствие му  даваше възможност да  ги гали, целува и смуче,  както баща му смучеше потта на бедните  си съселяни, с цел облагодетелстване и забогатяване. Докато Бончо смучеше, Магда му говореше за експлоатацията на човека от човека, за неравностойноста на бедните и богатите, за “призрака”,  описан от един брадат евреин, който обикаляше из Европа и щеше да помогне на пролетариата да загуби оковите си в Борбата. Съгласно законите на Природата, Магда не оставаше равнодушна към смукателната дейност на Бончо, но като ремсистка с  непоклатими  морални принципи не му буташе. Беше му обещала това за награда, ако стане активен член на любимата й младежка организация. Тогава и тя щеше да стане активистка на неговия член. Но Бончо въобще не чуваше за тези обещания и продължаваше да търси обходни, задни  пътища за задоволяване на капиталистическата си похотливост.

В отряда Магда беше приета с ръкопляскания преминаващи в овации. Командирът я назначи веднага за политкомисар. Момата знаеше да чете и пише, нещо с което не можеха да се похвалят три четвърти от членовете. Освен това беше  така подкована теоритически, че  даже пушка не й трябваше за да унищожи враговете на пролетариата.

От първият ден между Магда и Чико се породи особена симпатия. Скромноста на бившата маймуна, неговите физически особености допадаха на осъзнатата гимназистка. 

Една сутрин, докато целият отряд се занимаваше със сутрешния си тоалет край планинското поточе, Магда зърна червения задник на Чико и се разтревожи силно. Навярно беше ранен в някоя битка с врага и стоически търпеше за да не тревожи другарите си. Изпълненото с пролетарски хуманизън сърце на ремсистката не можеше да изтърпи такова нещо. Тя трябваше да помогне на другаря изпаднал в беда по време на епическата борба, която пролетариите от всички страни съединени под червеното знаме, водеха  срещу вековния враг на цялото прогресивно човечество. И отиде право при Чико и му нареди да си свали гащите. Той я изгледа с неразбиращ поглед, огледа се наоколо за да получи помощ от  другарите, но всички бяха заети със собствените си задници и никой  даже не помислюваше за неговия. Настойчивоста на момичето прекърши съпротивителните сили на Чико и той бавно, сякаш тържествено свали гащите си до колената. И тък като стояна лице срещу лице, пред очите на убедената марксистка лъснаха мъжките атрибути на бъдещия депутат Чико Чиков.

-Кръгом!- изкомандва политкомисарката, силно впечатлена от фронталния изглед на съотрядника си. И пред нея се разстла Чиковия задник с цялата си червена същност.  Магда не вярваше на очите си. Нямаше нито рана, нито кръв. Задника на Чико беше свеж  и чист като бакърена тепсия след Великденско чистене.

- Наведи се напред!- прозвуча нова команда и Чико безропотно се подчини.

Нямаше никакво съмнение, Чико не беше ранен, просто природата го беше дарила с дупе от друг свят. Магда беше чела в читанките си за такива необикновени природни явления, но не можеше да си обясни как такъв странен индивид беше попаднал в  преден отряд  на Народоосвободителната армия.

-Загащис!- изкомандва политкомисарката, но вече гласът й не звучеше така убедително.

Чико изпълни командата, преджапа през бистрия планински ручей и бавно се насочи към землянката.

Магда често сънуваше Бончо. Липсваха й вечерите край изоставената воденица. Гърдите й търсеха Бончовите устни, а ръката й стискаше цевта на Нагана с който я беше въоръжил Командирът. Събуждаше се цялата в пот и изтръпнала от желание.

Макар че, всички спеха в една и съща землянка, за да не се нарушат моралните устои на колектива, мъжете спяха на северната страна, а жените на южната. Командирът спеше между двата лагера за да бди  за спазването на правилата. Кой каквото имаше да прави, да го правеше на чист въздух извън землянката.

Беше красива топла нощ в  края на август.  Едри звезди обсипваха  небосвода, едри като звездите над Фамагуста. Балканът пееше хайдушка песен,  но наоколо не се виждаха никакви самодиви.  Чико се задушаваше в тясната землянка и беше излезъл да спи  под дъба разперил огромните си клони над нея. Наоколо се чуваше само горската тишина, нарушавана отвреме навреме от някоя сойка или кукувица. По природа Чико не спеше дълбоко и когато усети човешка топлинка до бедрото си, тихичко отвори очи и видя надвесилата се над него политкомисарка. Беше гола до кръста и насочваше гърдите си целеустремено към устата му. Той се опита да й обърне гръб, но безуспешно. Магда го беше така заклещила между бедрата си, че беше невъзможно да избегне настръхналите й цици. Все пак, макар и от маймунски произход, Чико беше мъж, даже мъж и половина, както се беше изразила класната му  в прогимназията. Не искам да изпадам в подробности за да не бъда пак обвиняван в аморалност. Само ще ви кажа, че от този ден Чико и Магда станаха първи приятели.

Два дена след  сближаването на Чико и Магда, отряда попадна на жандармерийска засада  и целия му личен състав си отиде мърцина само седмица преди Денят на Свободата- 9-ти Септември 1944г. 

Само Чико оживя и дочака свободата благодарение на способноста си да се катери по дърветата и да скача от дърво на дърво. Маймунджулуците винаги са помагали, помагат и ще помагат на хората да се спасяват в трудни ситуации.

                                                            Край