5 ago 2011, 15:34

Чингис хан и неговото румънско потекло

  Prosa » Otros
878 0 6

Унгуреано препускаше из монголските степи, преследван от разгневения баща на Хулун...

Румънският военачалник прекара известно време в Азия, сприятелявайки се с някои от племената. Екзотичните му за тамошните разбирания черти привличаха погледите на жените.

В началото всичко беше просто женска фантазия, но с времето се превърна в реалност.

Балканският субект се възползва от всички случаи, както се казва - като за последно, оставяйки след себе си значително потомство.

Похожденията, естествено, налагаха бягството му, за да спаси кожата си.

Знаеше, че е време да се прибира в родината, защото не остана място в степите, където да не е предизвикал бащински гняв.

Препускаше със все сила, а грохотът на преследващата го орда не му даваше покой.

Нямаше как да знае, че един ден синът му от Хулун щеше да остане в световната история като най-големия завоевател. И нямаше как да знае, че зад него летеше сноп стрели...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милен Милотинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, радвам, че ви е допаднало
    Преди няколко дни качих още едно -> http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=256891
    Може пък и то да ви хареса
  • Предизвикателен прозаичен "етюд". Грабваш. И аз като адашката чакам нещо по-голямо да прочета с удоволствие
  • Всичко е художествена измислица. Чингис хан е чистокръвен монголец
  • Нищо чудно да е истина. Те власите са малко като нас - навсякъде са си посяли семето
  • Мисля, че Петя е права. Не знам историческите факти, но наистина би се получило интересно ако развиеш сюжета.

Selección del editor

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...