6.
- Не разбирам – казах и се огледах – Толкова сложно е всичко. Застопоряваш времето, отделяш го за разговори с мен, обясняваш ми много неща, които – поне аз така смятам – не е нужно един толкова обикновен човек да знае…
- А обикновени хора са само онези, които са избрали да са такива. Онези, на които им харесва тази форма и са привели съдържанието на душите си към калъпа. Вярно – повечето са такива. Но – необикновените, ненормалните, са тези, които имат малко поне от мен – и сами строят своя живот и свят…
Поклатих глава скептично:
- Ласкателно, но се познавам…
- Малко се познаваш…
- И това е възможно да е вярно…
Погледна ме бързо и изпитателно:
- Възможно?
Но и аз усетих логическата си грешка…
- Да, зная, зная – за теб всичко е възможно. И точно това ме вълнува. След като можеш всичко, защо не ме направи… Или поне подтикна, подпомогна… Просто да бъда вярващ…
Той се разсмя: ...