11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опита да се включи с мърморенията си, после се отказа, дневната умора надделя и тя заспа…
Ние работихме до късно…
Вече бях схванал системата – набирах текста на една от страниците, оглеждах го, нагласявах рисунките, а сетне въртях дръжката на малката печатница. След което минавах на другата страница. Лесно е да се каже, но такова напрежение…
Важното е, че в ъгъла се струпаха пак над двеста броя. Които свързахме в няколко пакета. И се спогледахме…
От умора не можех да склопя очи. И Пламен зяпаше като омагьосан…
- Лягаме?
Той поклати глава:
- Нещо не ми се спи…
- А там… Спите ли?
Пламен се засмя:
- Човекът е оцелял при динозаврите, при лъвовете и мечките, при самия човек. На всичко се научаваш – с ...