12 mar 2013, 17:21

Човек пред компютъра

  Prosa » Otros
688 0 0

   Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
        Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква от сайт в сайт. Остроумни жени. Не толкова остроумни. Съблечени. Не толкова разсъблечени. Той правеше характерния си малко странен жест с китката (не, не беше от "онези") и си казваше: "Много съм стар".
         Стоеше до късно в работата си. "Горкичкият!" - съжаляваха го колегите му, а той подреждаше папките си. Големи папки. Не толкова големи. На английски. На български. И все поглеждаше в сайтовете.
         И накрая се престраши. Реши да напише стихотворение за Любовта. Голямо стихотворение. Или не толкова голямо. Или роман. Поне епиграма?
Нищо не се получи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...