12.03.2013 г., 17:21

Човек пред компютъра

690 0 0

   Срещнах един човек, който чакаше да се влюби. Седеше и чакаше. Край него минахава красиви жени. Не толкова красиви. Млади. Не толкова млади. Той ги оглеждаше със сините си очи, завиваше с характерен жест веждите си нагоре и си казваше "Много съм стар".
        Сядаше пред компютъра и започваше да прищраква от сайт в сайт. Остроумни жени. Не толкова остроумни. Съблечени. Не толкова разсъблечени. Той правеше характерния си малко странен жест с китката (не, не беше от "онези") и си казваше: "Много съм стар".
         Стоеше до късно в работата си. "Горкичкият!" - съжаляваха го колегите му, а той подреждаше папките си. Големи папки. Не толкова големи. На английски. На български. И все поглеждаше в сайтовете.
         И накрая се престраши. Реши да напише стихотворение за Любовта. Голямо стихотворение. Или не толкова голямо. Или роман. Поне епиграма?
Нищо не се получи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...