5 jun 2012, 18:56

Човекът на двадесет и първи век

  Prosa
1.5K 0 1
1 мин за четене

     Човекът на двадесет и първи век            

Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.

Къде изчезнаха някогашните весели усмивки,
които огряваха всичко навред?
Със всеки един изминал ден
целият свят се превръща в ГРОТЕСКА.

Човекът е погълнат от жаждата за пари,
нима едни хартийки
са по-важни от човешката усмивка и доброта.
Аз го отричам напълно!

Нима тази сила на парите
е толкова силна,
че да се забрави човек до толкова,
че да не знае що е ЧОВЕЧНОСТ!

Нима ще бъде лошо
да подариш на света
една голяма,
изпълнена с радост усмивка?

Всеки ден се питам аз
дали ще се промени човекът някога,
или ще си остане "злодеят злосторен"?
Това ако е живот!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиян Атанасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Като си отбелязал за " злодея злосторен", дали " в затвора попаднал на хора и станал човек". От времето на Вапцаров, преди него, след него...винаги ще е така. Не ми се вярва да се променят нещата. Но нищо не пречи да си мечтаем за това

Selección del editor

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...