5.06.2012 г., 18:56 ч.

Човекът на двадесет и първи век 

  Проза
1320 0 1
2 мин за четене

     Човекът на двадесет и първи век            

Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.

Къде изчезнаха някогашните весели усмивки,
които огряваха всичко навред?
Със всеки един изминал ден
целият свят се превръща в ГРОТЕСКА.

Човекът е погълнат от жаждата за пари,
нима едни хартийки
са по-важни от човешката усмивка и доброта.
Аз го отричам напълно!

Нима тази сила на парите
е толкова силна,
че да се забрави човек до толкова,
че да не знае що е ЧОВЕЧНОСТ!

Нима ще бъде лошо
да подариш на света
една голяма,
изпълнена с радост усмивка?

Всеки ден се питам аз
дали ще се промени човекът някога,
или ще си остане "злодеят злосторен"?
Това ако е живот!

© Илиян Атанасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като си отбелязал за " злодея злосторен", дали " в затвора попаднал на хора и станал човек". От времето на Вапцаров, преди него, след него...винаги ще е така. Не ми се вярва да се променят нещата. Но нищо не пречи да си мечтаем за това
Предложения
: ??:??