Jun 5, 2012, 6:56 PM

Човекът на двадесет и първи век

  Prose
1.5K 0 1
1 min reading

     Човекът на двадесет и първи век            

Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.

Къде изчезнаха някогашните весели усмивки,
които огряваха всичко навред?
Със всеки един изминал ден
целият свят се превръща в ГРОТЕСКА.

Човекът е погълнат от жаждата за пари,
нима едни хартийки
са по-важни от човешката усмивка и доброта.
Аз го отричам напълно!

Нима тази сила на парите
е толкова силна,
че да се забрави човек до толкова,
че да не знае що е ЧОВЕЧНОСТ!

Нима ще бъде лошо
да подариш на света
една голяма,
изпълнена с радост усмивка?

Всеки ден се питам аз
дали ще се промени човекът някога,
или ще си остане "злодеят злосторен"?
Това ако е живот!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Атанасов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като си отбелязал за " злодея злосторен", дали " в затвора попаднал на хора и станал човек". От времето на Вапцаров, преди него, след него...винаги ще е така. Не ми се вярва да се променят нещата. Но нищо не пречи да си мечтаем за това

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...