Човекът на двадесет и първи век            

Вървя си по улиците,
гледам всички хора забързани, унили,
сякаш отиват на погребение.

Къде изчезнаха някогашните весели усмивки,
които огряваха всичко навред?
Със всеки един изминал ден
целият свят се превръща в ГРОТЕСКА.

Човекът е погълнат от жаждата за пари,
нима едни хартийки
са по-важни от човешката усмивка и доброта.
Аз го отричам напълно!

Нима тази сила на парите
е толкова силна,
че да се забрави човек до толкова,
че да не знае що е ЧОВЕЧНОСТ!

Нима ще бъде лошо
да подариш на света
една голяма,
изпълнена с радост усмивка?

Всеки ден се питам аз
дали ще се промени човекът някога,
или ще си остане "злодеят злосторен"?
Това ако е живот!