Продадох косите си. Продадох ги, за да взема пари да нахраня детето си. Продадох какво ли не? Защо животът е толкова жесток, боже? Вече ходя с дрипи и с отрязани коси! Краката едва ме държат, боже! Защо? Нямам сили да стана, щом за миг поседна. Но го правя, защото знам, че трябва да има сина ми нещо да яде. Боря се, боря се всеки ден за едно късче хляб, боже! Животът е несправедлив, Господи! Едни се ринат в пари, спечелени нечестно, а други се влачат в мизерията, наречена живот. Боже, нима си сляп? Не виждаш ли тази болка, тази мъка в човешките сърца? Нима не можеш да накажеш онези, грешниците?
Господи, вече от поредната работа ме изгониха. Дори заплатата, която ми обещават от 6 месеца не ми дадоха. Какво да правя? Вървя гладна по улиците с дрипи и се моля да намеря късче хляб за сина си в този студен свят...