*Dark_Girl* (Вили) *Dark_Girl* (Вили)
1 323
May 25, 2008, 6:08 PM

Човешка съдба...

1.2K 0 3
   Продадох косите си. Продадох ги, за да взема пари да нахраня детето си. Продадох какво ли не? Защо животът е толкова жесток, боже? Вече ходя с дрипи и с отрязани коси! Краката едва ме държат, боже! Защо? Нямам сили да стана, щом за миг поседна. Но го правя, защото знам, че трябва да има сина ми нещо да яде. Боря се, боря се всеки ден за едно късче хляб, боже! Животът е несправедлив, Господи! Едни се ринат в пари, спечелени нечестно, а други се влачат в мизерията, наречена живот. Боже, нима си сляп? Не виждаш ли тази болка, тази мъка в човешките сърца? Нима не можеш да накажеш онези, грешниците?
      Господи, вече от поредната работа ме изгониха. Дори заплатата, която ми обещават от 6 месеца не ми дадоха. Какво да правя? Вървя гладна по улиците с дрипи и се моля да намеря късче хляб за сина си в този студен свят...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вили All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • *Dark_Girl* (Вили)
    *Dark_Girl* (Вили)
    Единственото,което можем да направим е да им дадем някой лев. Някоя дребна стотинка, с която да си купят късчето хляб, за което копнеят.Другото е да им съчувстваме и да ги утешим.
    А на мен винаги са ми били противни, тези които се подиграват на бедняците и на просяците!
    А относно въздраста ми на 16 съм...
  • kameron (Зелиха Ибрахим)
    kameron (Зелиха Ибрахим)
    Трогна ме, питам се дали не си по-голяма! Наистина в момента има толкова хора в това положение, понякога си мисля, че съм късметлийка сред тях. Но много от нас продължават да тъпчат безпомощните хора. Помня как един младеж заплю в кърпичката, на жената, която просеше! Незнам, може би и ние можем да направим нещо, но и аз незнам с какво!
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    разплака ме...написано с много състрадание...
    познавам такава жена...и ми е много мъчно за нея...
    ти си много добро и чувствително момиче...
    с обич, мила Вили.

Editor's choice

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Prose 3.7K 5.0

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Prose 5.4K 5.0

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Prose 4.3K 5.0

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0