*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
25 мая 2008 г., 18:08

Човешка съдба... 

  Проза » Рассказы
992 0 3
   Продадох косите си. Продадох ги, за да взема пари да нахраня детето си. Продадох какво ли не? Защо животът е толкова жесток, боже? Вече ходя с дрипи и с отрязани коси! Краката едва ме държат, боже! Защо? Нямам сили да стана, щом за миг поседна. Но го правя, защото знам, че трябва да има сина ми нещо да яде. Боря се, боря се всеки ден за едно късче хляб, боже! Животът е несправедлив, Господи! Едни се ринат в пари, спечелени нечестно, а други се влачат в мизерията, наречена живот. Боже, нима си сляп? Не виждаш ли тази болка, тази мъка в човешките сърца? Нима не можеш да накажеш онези, грешниците?
      Господи, вече от поредната работа ме изгониха. Дори заплатата, която ми обещават от 6 месеца не ми дадоха. Какво да правя? Вървя гладна по улиците с дрипи и се моля да намеря късче хляб за сина си в този студен свят...

© Вили Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Единственото,което можем да направим е да им дадем някой лев. Някоя дребна стотинка, с която да си купят късчето хляб, за което копнеят.Другото е да им съчувстваме и да ги утешим.
    А на мен винаги са ми били противни, тези които се подиграват на бедняците и на просяците!
    А относно въздраста ми на 16 съм...
  • Трогна ме, питам се дали не си по-голяма! Наистина в момента има толкова хора в това положение, понякога си мисля, че съм късметлийка сред тях. Но много от нас продължават да тъпчат безпомощните хора. Помня как един младеж заплю в кърпичката, на жената, която просеше! Незнам, може би и ние можем да направим нещо, но и аз незнам с какво!
  • разплака ме...написано с много състрадание...
    познавам такава жена...и ми е много мъчно за нея...
    ти си много добро и чувствително момиче...
    с обич, мила Вили.
Предложения
: ??:??