Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да затваря очи и да мечтае. Тя не мечтаеше за много пари или слава. Материалните неща изобщо не я интересуваха. Мечтаеше за любов. Макар за една малка капчица любов… тя щеше да стопли измръзналото ù през дългите години сърце. Щеше да погали топло душата ù, която сега бе в плен на ужасния студ, и щеше да я спаси.
Момичето мечтаеше. Мечтаеше да сподели последния миг от старата година с някой близък и да посрещне новата с усмивка. Мечтаеше… но от невъзможните ù мечти сърцето ù силно се сви. Заболя я. Болката беше непоносима. Сякаш остър нож, посипан със зрънца солена истина, разчовърка старите ù рани. Тя заплака. Сълзите ù рукнаха изведнъж, а тя не можеше да ги спре. Нямаше как да го стори, а и не искаше. Нямаше от кого да се крие, беше сама. Сам-сама в целия свят.
Но музиката не спираше да звучи. Вече се чуваше по-слабо, но ако момичето успееше да се вслуша внимателно, щеше да я чуе. Сладостта ù се носеше във въздуха, попиваше по кожата на девойката, ала това още повече я разстрои. Нима тази песен бе предназначена за нея? Не, тя не познаваше никой, който би могъл да го стори. От този факт ù стана тъжно. Тя бе грешният получател. Но защо? Защо я чуваше точно сега, когато се чувстваше толкова сама…
Отвори по-широко прозореца, за да я чува по-добре. Но заедно с поредните тонове, нахлу и смразяващо студеният въздух. Той накара тялото на момичето да потрепери. Ала тя за нищо на света не искаше да прекъсне тази магия, каквото и да ù струваше. Показа главата си през прозореца и се загледа в бялата картина пред себе си. Гладките полета, покрити с искрящ сняг, се простираха пред нея, а звездите весело блещукаха по небето. Бяха много. Но луната не се виждаше. Въпреки това, момичето се усмихна на красотата пред себе си. Божествено, помисли си тя. Прииска ù се да изтича навън в снега, но студът не ù позволяваше. В този момент песента утихна. Момичето огледа наоколо за някаква настъпила промяна, но всичко си беше същото като преди. Може би наистина трябва да изляза, каза си тя.
Когато босите ù крака нагазиха в чистия сняг, отново дочу познатата мелодия. Усмихна се. Пристъпи напред и погледна нагоре.
Падаща звезда!
Първото желание, което изникна в главата ù, бе по-скоро да се събере с любимите си хора, които, за жалост, бяха твърде далече в този момент. Въпреки това, тя вярваше, че на тези дни стават чудеса и знаеше, че е време най-после да се случи нейното чудо. Коленичи в снега и се заслуша. Песента се усили. Вече се чуваше по-ясно. Сякаш бе близо до момичето, обгръщаше я от всички страни. Тя отново се усмихна. Замечта се. Отнякъде се чу звънът от биенето на камбани. Нова година! Какво щастие! Всички хора празнуваха. Всички се надяваха животът им да се промени към по-добро.
На сутринта слънцето се окъпа в първия изгрев за тази година. Лъчите му нежно докосваха белите полета. Достигнаха и до момичето. Погалиха тялото ù, разкривайки красивото ù лице, което се усмихваше. Тя лежеше в снега, близо до къщата, която бе намерила за подслон предишната вечер. Босите ù крака бяха измръзнали, а тялото ù се бе сковало, неспособно да помръдне. Ала тя се усмихваше! Нейното чудо се бе превърнало в истина.