Случи се последната нощ на декември – нощта срещу Нова година. Вечерта бе спокойна. През отворения прозорец нахлуваше хладен и приятен въздух. Заедно с него проникваха и нотите на онази нежна и леко тъжна мелодия. Звукът галеше тялото и душата на младото момиче, заслушало се в нея и го караше да затваря очи и да мечтае. Тя не мечтаеше за много пари или слава. Материалните неща изобщо не я интересуваха. Мечтаеше за любов. Макар за една малка капчица любов… тя щеше да стопли измръзналото ù през дългите години сърце. Щеше да погали топло душата ù, която сега бе в плен на ужасния студ, и щеше да я спаси.
Момичето мечтаеше. Мечтаеше да сподели последния миг от старата година с някой близък и да посрещне новата с усмивка. Мечтаеше… но от невъзможните ù мечти сърцето ù силно се сви. Заболя я. Болката беше непоносима. Сякаш остър нож, посипан със зрънца солена истина, разчовърка старите ù рани. Тя заплака. Сълзите ù рукнаха изведнъж, а тя не можеше да ги спре. Нямаше как да го стори, а и не ис ...