4 мин за четене
Часът беше невероятно скучен.
Стоях и барабанях с пръсти по корицата на учебника... Туп... туп... Туп... туп... (тези две бяха по-бързи)... туп...
Получи се ритъмче, напомнящо We Will Rock You на Queen, с един липсващ удар. Хареса ми и го повторих, притваряйки очи. Гласът на учителя ми се струваше далечен, а ритъмът изпълваше мислите ми.
Колкото повече обхващаше съзнанието ми, толкова по-надалеч се отнасях...
Туп... туп... туп... туп... туп...
Връзваше се идеално със стихчето, което бях надраскал в тетрадката си по алгебра предния ден.
Туп... туп... туп туп, туп...
Тъмнината пред затворените ми клепачи се изкриви, придоби сенки и форми.
Пред очите си виждах тълпа.
Залата беше тъмна, но аз можех да огледам всички силуети през бариерата от тънък бял плат, която ни делеше. Ритъмът беше затихнал, заменен от тихичка мелодия, едва надвиваща виковете на тълпата. Звучеше магично, сякаш разстилаше някакво заклинание сред съществата...
- This is what I brought you, this you can keep…- аз пеех. А ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse